Мегагадният дей

Днес (вчера) ми беше тотален ужас. Станах в 9 и се изстрелях към Овча купел с цел да си върна просрочените книги от библиотеката. Сутрин маршрутките са ужас, бяхме 25 човека вътре (броих ги) и с няколко грозни дявола на средна възраст се крепяхме взаимно. Софиянски взел че разкопал предизборно София и вместо 30 минути се влачихме час. Полсе шОфера изреди цяла тирада как закъснявал с половин време (7минути) и не можел да ме закара “чак” до НБУ, да съм слезел и да съм вземел автобус за една спирка. Тъп и нагъл перничанин, обясних му че щом него го зацепи задръстване на 3 места, едва ли неговите колеги се движат по-добре. Докато измисли кво да ми отговори минахме спирката и в крайна сметка ме остави на средата и вървях едно 300 метра. Излезе че ми е направил ебати услугата, а това че съм му платил билет не значи нищо

След още час бях на работа. Глобалният бос се разсмърдял за нещо на регионалния, който от своя страна си го изкарал на локалния. От него си отнесох хубав скандал как фирмата нямала нито един завършен сайт от 3 месеца и колко сме били зле дизайнерското звено (аз и една патка). Там съм от 2 седмици, но обрах “суперлативи” заради патката и вече уволнения колега. Супер се ядосах, че ми обиждат работата и съм блъскал 8 часа с 30 минути почивка. После, съвсем забравил за конското, ми вика приятелски да се спра и да си ходя щото не било полезно за очите толкоз часа да се взираш. Изсумтях нещо, но ми беше да му кажа че ми е през кура за него и фирмата. На тръгване пак имаше тъпа ситуация, оказа се загубен ключът за офиса, 20 минути ровихме и се обаждахме на всички. Накрая го намерихме на съседната врата. Бях изнервен и исках да се прибера и да си легна.

Обаче де тоз късмет. Хазяйката ме рекетира за наема 2 седмици по-рано и от два дни нарочно ми блокира вратата, за да я извикам и да говоря с нея. Днес ми направила същия номер без да иска и съм мяукал и хлопал едно 5 минути – тя слабо чува звънеца и сладко-сладко си хапвала в кухнята. Беше безсмислено и слязох до банкомата да проверя с колко пари съм останал след като всеки ме изцеди с квото можеше. На връщане се случи най-лошото, заля ме бебешка повърня от тераса на собствения ми вход. Изкрещях “Да ви еба путката майчина” и с това си останах, но ако се повтори ще им разбия вратата с шутове и ще искам обяснение. Уцели ме само една капка по рамото, но ми изкара акъла.

Не знам защо го пиша това, трябваше да ми стане по-леко, но не стана.

4 часа по-късно: добрата развръзка

Финалната част от служебните ми задължения се оказа приятна. В 22:30 имахме среща с фотографа да снимахме курвите в “Енджълс”. Той позакъсня малко и бях принуден да изпия половин бира в стряскащата и крайно притеснителна за мен компания на 8 жени по бельо плюс облечена барманка с огромни цици. Дори не бях облечен подходящо за мястото. Бях въоръжен със служебната бангия Pentax 3Mp, a фотографа с още 2 от същата марка за по 3 бона парчето – един цифров и един аналогов. Кеф ти риба, кеф ти паламуд. Моето Sony е 400 Asa, а служебния – 100. Тузарския Pentax беше скромните 3200. В тази тъмница бях обречен и снимах само каквото беше в непосредствена близост. Обясних му 5-6 идеи за кадри, които ми хрумнаха и искам (хи-хи) да ми се направят. Той ги одобри и уж ги запомни.

Пича беше про в актовата фотография и още като извадихме апаратите усети, че “плашим дивеча”. Направи няколко кадъра и момичетата почнаха да се чумерят и да се дърпат. Никой не искаше да се снима, кой в момента, кой по принцип. Главната “бунтовничка” беше една много готина брюнетка, виждал съм я по списанията. Звъннахме на шефа на клуба и той дойде да въдвори ред. Събра ги и покряска малко, ключовото изречение беше “или се снимаш или си събираш багажа и се махаш”. Бунтовничката се съгласи, но му каза “а миналата година твоя гол задник ли цъфна в “Нощен труд”. В крайна сметка се разбрахме да отложим основното за утре, когато всички ще са нагримирани и психически подготвени.

Имаше една много готиничка, на която й беше тъпо с другите курви и се присламчи към нас. Двамата си говорехме някакви работи или просто си стояхме доста време, беше много странно. Искрено се притесняваше как излиза не ми даде да я снимам. Закани се утре да се гримира толкова лошо, че сами да се откажем 🙂 Разправяше, че би я било срам да танцува в другите 2 клуба от веригата, защото можело да я види някой приятел, но в Шератон нямало такава опасност.

Мацката не беше от най-работните, танцува само веднъж, докато другите минаха по 3-4 пъти. Нещо правех и не я наблюдавах, беше застанала точно с гръб към мен и с лице към празната сцена. Имаше нещо различно в това, защото за 3 часа всички се въртяха обърнати към публиката. От врене на време правеше някакъв пирует и тогава издайнически поглеждаше към мен. Беше прекалено плахо, за да значи нещо, но необичайно често. Да те гледа от пилона и да се съблича е най-стария номер в тази професия и го знаехме и двамата. Уж й беше любопитно какво снимаме, но и май ме беше харесала нещо. Тогава се улисах да снимам нещо по бара и дори не се сетих да й погледна циците към края на песента.

После нещо дърдорахме и ме принуди да й покажа всички заснети кадри. Докато беше строена с останалия курволяк и слушаше (шефа е мутра с мека душа) лекция на тема “който не иска да се снима” си разменяхме някакви безпричинни усмивки. От тези, които не значат нищо конкретно, но не можеш да сдържиш и някак си избиват между готини хора.

След това имахме работа с шефа и я зяпах как се мотае по баровете. Неяобяснимо ходи да се преоблича от черна в доста стилна бяла рокля, ако беше запланувано щеше да си я облече след стриптиза, а не 15 минути по-късно. Всички други бяха в черни, с изключение на една с огромни цомби и само по корсет, та въпросната мадама се открояваше от километри.

Май се получи някаква пролетна закачка с нея. Поне да я бях питал как се казва. Всичко стана светкавично и по много изчанчен начин. Лепна ми се 5 минути след като ме видя и си говорехме напълно приятелски, никакви преструвки, никакви жестове. Само погледът й ми се стори силно екзалтиран и необичаен и бях малко хипнотизиран от него. Нямах време да го разгадая и да разбера за какво става въпрос, защото ми стана скучно и си тръгнах. Точно на това място е пълно с фалшиви професионални обещания за любов и само така можеш да предадеш нещо истинско и значимо. Или то само да се предаде преди дори да си го решил. Стана й яко тъпо като казах, че утре (днес) нямам толкова работа и няма защо да идвам.