Shout, shout, let it all out..

Вчера допуснах грешката да звъня да докладвам на шефа от моя номер и днес ме събуди с крясъци. Мучеше как съм му провалил срещата с Нестле и колко съм бил некадърен, правеЛИ сме всичко друго, но не и това, което му вършело работа. Изстрелях се към работа и докато стигна вече беше забравил и се хилеше, пускаше майтапи. Не ми беше точно до смях и сигурно съм изглеждал малко като темерут от негова гледна точка, някой който се дърпа от купона. За да оцелееш в тази фирма трябва да си брутален непукист, крещене има много, не бях виждал такова чудо. Биг-бос крещи на шефа и го глобява 100 лева за нещо дребно и после той се изсипва и почва да ръси гръмотевици… примерно що не съм му дал файл от миналата седмица или (любима безкрайна тема) как сме нямали организация и “стиковка” във фирмата. Примерно били сме позволявали на нашата рекламна агенция да бавят текстовете с цели три дни, аз трябвало да им се обадя по телефона “да ги смачкам” и да ги глобя. Тази работа с глобите е малко шантава, теоретично имам правото, но аз дори не знам кой е отговорен за това и на кой номр да го търся. От тази рекламна агенция най-глобяваният бил Пепи – работяга, съвестен и миролюбив човек.