В компютърните клубове трябва да влизам със скрита камера и после да пиша дисертации по видяното. До мен стои адският боклук. 18-годишен, изрусен на кичури с катинарче и не сваля очилата с преливка. 1/2 час сваля операторката и се лензи пред нея. Пита няколко човека дали било вредно да си изруси веждите. Седна да чати, смъкна си Bells на Beltran от датата и си го върти и подскача на стола вече 30 минути. Даже го пусна на негов приятел. Слава богу мина на Каризма и сега съм по споки. Имам още 28 минути време. Обмислям да си ставам 
Културен шок #2
December 21st, 2005 · 3 Comments
Tags: Разни
3 responses so far ↓
1 nickolette // Dec 22, 2005 at 2:00 pm
изрусен на кичури !?!##@.$*!%
мисля, че е време да осъщесвим проекта на ChinChillah-та - с пейнтбол пушки да среляме по всички зле облечени хора (даже беше измислил и специална думичка за тях..). със сигурност ще е забавно, а и е дзен сякаш.. :))
направо да вземем да регистрираме едно юридическо лице с нестопанска цел и да кандидатстваме по някоя културна програма от ЕС. току виж ни одобрили…
2 vlad // Dec 23, 2005 at 7:01 am
Доколко е дзен, обстановката ще покаже
Аз обаче се сещам за дззът! усещането. В гореописана ситуация един добре наточен електрошок прави чудеса от храброст - минаваш леко в гръб, пускат волтовата дъга и се радваш как перхидрола се навинтва на масури.
Всъщност ще споделя само, че от три, почти четири години за нет ходя само по клубове и ако трябваше да издавам сборник с нормативни укази и пътеписи из “хардкор мизантропията” щях да дрънкам с доста парички в джобите.
неам’ нерви, обаче…
3 Bruce Wayne // Dec 24, 2005 at 4:38 pm
i polovinata rastafari sa za razstrel s boq, nqma mnogo razlika
Leave a Comment