Shamanez

Разговорът с народния артист от “Канапе”. Ша ма извините за напудреното интро, ама тов е формулата на списанията.

Истината е грозна, една весела музика никога не би ме накарала да се разчувствам

Венцислав Димитров aka Shamanez aka Player Sekwent е всякакъв, крив. От кривите стилове колекционира най-странното и после го поднася сготвено на омлет и два пъти пасирано с Vital Center. От теб се иска да си го възстановиш обратно до яйца и шунка и ако не си способен има само да се питаш “тоя кой го пусна на сцената”.

Шаманез прави музика, която я няма в България, защото я няма и в света. От малък свири на пиано, а от десетина години и на компютър. И не го ползва като пишеща машина, а за неща, които не са възможни по друг начин. Вместо с ноти говори с бийтове, вместо петолиния подрежда компресори. Резултатът е смесица между мръсен винилов семпъл и истини. Който както иска да си го разбира. Той мрази собствените си фенове и никога не е правил музика, която да им се хареса. Ако подземната електроника в България е едно малко племе, неговият шаман е Шаманез.

Кой музикант от всички цениш най-високо:

– Мик Харис в Scorn. Той е създал цял стил и каквото и да пробваш в него, пак звучи като Scorn. Повлиял е на цялата музика след себе си.

По мое мнение Депеш са в дъното на електронната музика, много повече от Крафтверк.

– Депеш Мода са дарк уейва, индъсртиъла. Техното излиза от където и хип-хопа, от брейка. А там помниш кво е, плочата на Крафтверк, кабелите и Африка Бамбаата намила отгоре.

Депеш инструментал да слушаш и после текст и вокал, нямат нищо общо, коренно различни настроения в едно и също парче. Това май е магията им.

– За мен Мартин Гор е математик, не музикант. Няма толкова подредена музика, то чак е лудост. Особено в “Ultra”. Няма празно. Oasis са същите, все по-перфектни стават. Те са импулсна група, те са наркомани.

Дайв Гиън е велик вокал, но Мартин Гор е блондин-изрод.

Той нали знаеш, че си призна. Само от нет лейбъли крадял последните години.

Крадци са големи, ама са Големи. А новия албум на Фьогел ?

Няма артист, който да познавам по-добре. Чух първото парче и казах, че ще е най-якото. Другите изобщо не ги слушах и познах какви са. Боклуци. Изтъркано и банално. По медиите прочетох, че бил най-израстналия му албум. Чакайте бе момченаца, колко албума на Фьогел сте слушали, че ще ми крещите, че е бил велик. Той е от хората, който вадят новите изразни средства . Няма посление, няма съдържание в тази музика, само единично голо чувство, което се обработва технически. Това не е музика за фенове, още по-малко за журналисти.

Ти успя да създадеш име и в двата стила. Къде свършва техното и започва хип-хопа?

– Съвременният хип-хоп е бавно техно. А техното е бърз хип-хоп. Еднаква конструкция имат, по един начин се миксират. Всички техно музиканти са люти хип-хоп фенове. Техниката сме я получили от рапа, а чувството от метъла. Творческата китарна музика, примерно Флойд, Цепелин. А като Рейдиохед просто няма такова нещо.

Допреди две години си мислех, че истинското правене на музика представлява, което е в главата ти да седнеш и да го изкараш. Това се оказа пълна глупост. Изобщо не трябва да знаеш къде искаш да отидеш. Определяш бпм-а и потегляш. Целта ти е да направиш нещо, което не е правено до сега. А номерът е да търсиш своето.

А наркотиците?

Като се надрусаш чуваш по друг начин и намираш по-интересните връзки. Ти не правиш истинска музика така, само експериментираш. Наркотиците те отлючват. Цяло парче не можеш да направиш, защото си в друг филм. Най-много да направиш лууп, който после да си го доработиш. Майлс Дейвис е умрял от наркотици. Негов приятел ни каза много важно в Кейптаун.

Там на Ред Бул академията?

Дениъл Шварц, 70 годишен дядка ми го обясни. Ти не създаваш нищо, а само отразяваш. Ти си едно уникално криво огледало. Най-много да се научиш малко да го насочваш. Тия 50 минути, в които тоз човек говори ми промениха живота, сглобиха ми пъзела.

Тая работа с огледалото е голямо клише в рисуването.

По принцип зад абстрактното се крие некадърност, 95% от случаите. Трябва да стигнеш в нивото, в което да можеш чрез музиката да изразяваш собствените си чувства, по начин, които да е разбираем. След това ставаш все по-добър и по-добър с годините, докато дойде един момент, в който сядаш уморен и казваш “еби му майката, този лууп, който направих, изобщо не е моя”. Тогава вече си огледало.

А с твоя лейбъл Monokom.org какво става? Намира ли се кой да го слуша?

– Луд ли си, Юлияна (Iuliana The Genius) е звезда. В немското списание De:bug правят класация за нет аудио музика и там имаме три втори места.

По нет аудио миксове не съм попадал на парчета?

– Тя тази музика не може да се миксира. Пробвал съм – не става. Те са концептуални тракове, не са диджейски и трябва да застъпваш по по две минути, за да сплетеш идеите на парчетата.

Всъщност Рес и Млоски ми направиха концепцията на лейбъла. На тях Моноком им е много по-ясен, отколкото на мен. Смесиха индъстиъла с ембиънт. Той ембиънта винаги си е бил там, но аз не го знаех. Ако подредиш всички релийзи на лейбъла в един плейлист и го изслушаш – пасват адски добре.

Какво е развитието с Der Robot?

– Само напиши, че се подготвя нов концертен проект, индъстриъл група.

По-добре да не се говори предварително, ще го прочете това някой гей и ще почнат едни сравнения.

– По-добре. Веднага се сещам 10 човека, които ще ме изругаят и още 10, които ще ми откраднат идеята.

Мисля че има много място в България за такава група. Доста хора си слушат индъстриъл, разни съвременни готици, без да навлизат дълбоко в електронната музика. Индъстиъл с малко електро-клаш живо изпълнение ще им дойде идеално.

– 50-100 човека на концерт ми стигат.

Какъв е смисълът на цялата тази работа, има ли ефект от твоята музика и годините
работа по нея. Чалгата и Васко Найденов са си още там.

– О не, ние въобще не можем да работим в тези мащаби. Има ефект, макар трудно да се забелязва. Много хора започнаха да правят точно такъв стил, Smotan MC ги е повлиял и само заради това има смисъл.

Нещо за финал?
– Само “Левски”!