Сачи feat. Леки feat. Бони оборот
Едно бивше гадже имала приятелка, която работела малко в завод за кренвирши.
Кренвишите ги правят от непродаваемо месо, кости, копита, опашчици и от сорта. Изходният материал е течен и му слагат стари вестници, за да се сгъсти. После добавят стрита на прах тухла, защото добре обагря в червено. Това се пакетира в найлон и се носи по магазините.
Бон апети :))))))))
трябвало ти е вътрешен човек за да разбереш тази истина? омг!
п.п. слагат и стари кренвирши и не са вестници, а тоалетна хартия. а саламите на бони се правят от котки.
лед, тоалетна хартия и стрити на прах кокали, фърст хенд инфо имам аз… хап-вай-ти, хап-вай-ти…
пък иначе кви са вкусни
az samo tui qm! pirfiekni sa! 🙂
мммм, кренвиршката ми е дежурната закуска, по-известна сред колегите в офиса като “лечка” или “кенка”, но лечката е за предпочитане, щото е по-хрупкава и не толкова тестяна като кашкавалката, турския бюрек или поничката.
edin mit s kremvir6 i dve legendi s izvara
wie ste se pobarkali 😀 a cherwenata boia LEKO ia prawiat s menzis ot petnista krawa w alpite…krenwishkatata weche se naricha “MLADOST” 🙂
Добро утро България 🙂
Хлябът, наш насущний, също е менте, яко набухватели и стар хляб. Взимат си старите хлябове от магазините, ако не са мухлясали и после ги ръгат в тестото за новите. В общи линии, ако разбереш повечето неща как се правят, после ще си пукнеш от глад.
да, то и в белия сос на арабите има ен чешита сперма. за кренвиршите на соларис съм склонен да го повярвам – те си хрущят на смлени лайна и имат вкус на гьон, ама пушените хич не са евтини.
v kraina smetka kvo mi dreme tolko sum izql che veche nishu ne mi puka 😉