Б + Р + К

Все още съм жив, не бързайте да се радвате. След 6 часа закъснение и обчщо 30 часа интензивно клатушкане се добрахме до Инсбрук. 15 от тях се загубиха в една проклета държава, наречена Сърбия. То не бяха границите им, опашката пред тунела, ами и спряхме на едни капанчета да починем и там се развалихме. Не е разумно да се пътува с “Еър Кокона”, автобусите им са боядисани добре, но се разпадат в движение.

В крайпътния соц-ресторант седнахме в най-забутаната зала и гледахме Брус в „Армагедон” как се бори на сръбски. Две народни бири бяха 1.20 динара, келнера не искаше левове и му дадох 1.5 евро. Дано не съм го бакшиширал много, щото обслужването беше под нулата. На фризера с безалкохолното пишеше “Golf” на фона на морски хотели и сгради ново строителство. Не беше особено нов и сигурно е дизайниран по времето на войните.