Б. Г.

Има едно нещо, наречено Болшой Грездей, което идва и ти се навира в лицето и няма точно никакъв начин да избегнеш да го захапеш.

Така се чувствам, след като ми гръмна двигателя на път за Пловдив в ужасен дъжд, тъкмо под единствения черен облак по трасето и се наложи да нахакам 120 пара за пътна помощ и още 1000 и нагоре за ремонти. Сега обикалям с едно бутало в една наелонка и гледам като забравен две седмици в гората. Парите са само цифри, но загубата от ясно небе си е яко загуба. От друга страна бяха започнали да ми липсват тролеите като място за обмен на престорено празни погледи и телесни миризми, а също и спонтанните разговори между нетрезви и трезви пасажери…