Пасторални пейзажи от село
Завърнах се от родната Долна Оряховица, а там интернета е бавен и скъп. Има един кабел трикилометров до Златарица, който води до стълб с кутия, в която е скрит Dial-up. Понякога циганите крадат кабелиту, понякога от Енергото се качват и изключват трансформатора, а при всеки дъжд си прекъсва. Ние сме на смяна следобед, Иванови отсреща блогват сутрин, а хлапето на Митко играе Starcraft в мрежа по нощите.
Понеже съм вече софианец си направих самоотвод от кърската работа и като един Хемингуей смело смуках ром на верандата. Тате едвам ме убеди да закарам комбайна до сервиза, като ми обеща да ми до даде вечерта за Дискотеката. Пак ще съм номер едно, усещам, освен ако Гъшо Лудия не направи нещо. Миналата година гадът изникна с мотор на дансинга и всички онемяхме, понеже Дискотеката е в приземен етаж и се влиза само по бая стръмна вита стълба. Не знам как го е вкарал там, но ваденето е било на части.
Докато съзерцавах панорамата и размишлявах дали тя съзарцава мен, успях да събера представителна извадка за най-честите думи и изрази на баща ми: “Кате, нарани ли прасетата?”, “Кате, животинкити са гладни!”, “Прасенцата? Прасенцата!!!”, “Жена, стига си готвила, полей доматите”. Това ми напомни как Мартин беше подслушал един съсед, извел жена си за 8-март на кафе и тя го поядосала “Пенке, днес си дама, шъ мълчиш!!”
Покрай всичко друго с Вуйча яхнахме Жигулатора и хоп за риба на Корекцията. Много нещо извадихме, ама Баба ми ме разби с SMS “vrashtam se ot nivata, priberi se za vecheria”, не знаех че е толкова напред с технологиите. Минах през селото и налетях на стадо йордечки. Винаги съм се чудел защо като срещнеш стадо йордечки и като им кажеш “Ква” и те отговарят вкупон с “Ква-ква-ква-ква”. Виж мисирките не са така, те не си правят труда да комуникират. Това някой ден ще ми е новата теория “Ква”, но първо да я разработя и докажа. Ква може да е нещо “добър ден” на техния език, но защо тогава нямат други думи в речника си освен крайно заплашителното и (ако не се пазиш или не риташ бързо) болезнено “СССсссссс”.
Хубаво си е на село, но сега трябва да се връщам към Града, за да упражнявам целия си спектър от селски навици. Сам в полето не е приятно да си бъркаш в носа, трябва и някой да те забележи. Или поне да лепнеш каквото си извадил на някой звънец.