Признаци на нормализация

Кoлтурата, казват, бил процес бавен, но необратим. В наш Булгаристан вече има места, където се живее нормално и приятно. Едно от тях е Нов Български Университет и магнитната зона около него, където тази сутрин в бързината съм си забравил ключовете на вратата на колата. Някой минал, и вместо да я подкара и веднага с нейна помощ да ми обере офиса и апартамента, предал връзката на пазача на 2-ри корпус. Пазачът ми написал бележка и ми я оставил под чистачката. Почти не ми четоха конско като си ги вземах, а аз им варах едни бонбони за благодарност. Супер европейско ми стана. (Даже днес бяха запълнили първата от 5-те мощни ями на глухата уличка за паркиране, само да нямаше знак и да не се навъртаха паяците наоколо)

Преди няколко месеца така намерих една нокия в тролея, питах наоколо хората и се оказа на едно момче. То много се зарадва и изръси “Добре че сме печени ние младите”, а сладката му приятелка доста се трогна от жеста, благодари ми горещо и ми прасна един поглед “за мъже като тебе готова е вагината ми”. Жалко, че не можах да капитализирам доброто дело в телефонни номера на пасажерки, но ми остана готиното чувство, че съм помогнал на някого днес. Не всичко е пари, приятелю…