[клип] Стораро и лирическото "ние"

Още щом Ивана изпя:

“Щом се пие, и се бие,
то е ясно, че сме ние,
един живот живеем,
няма спиране”

Дийп Блу започна да се замисля кои, аджеба, са тези “ние” и имат ли те почва у нас. Практичният мангал Стораро от конкурентния лейбъл “Ара” наскоро издаде горния клип и картинката започна да се изрендва. Психо-лингвистическият анализ на група съветски учени показва, че “ние” са слушащите чалга, които се напиват най-често, чукат най-много и най-красивите жени (които не са техните собствени, понеже живеят в зле прикрита полигамия – в няколко песни се пее от името на любовницата) и като цяло се забавляват повече от “другите”, слушащи Лили Иванова, Весела Нейнски и новият бъдещ дует на Галя Литова с Г(р)афа. Това говори за израстване на чалгата, преодоляване на срама и предявяване на претенции за собствена територия в културния пейзаж или тясното и пренаселено с паметници на социалистическия театър междуушно пространство на средния българин. Софи Маринова = купон, Антибиотика = скука. Въпрос на време е такива весникарски звезди като Каризма да си получат шута в гъза и Анелия да стане лице на Вивател. Защото и тя може да пее и има какво да каже и покаже. За разлика от “руски изрод” и хомо-фешънчето до нея.

Чалгата е и още нещо, при това важно – желанието на българската нация да се самообедини етнически. В ресторантската музика няма “бели хора” и “цветни метали”, християни и мохамедани. Има малки цици и големи цици, кофти песен на плейбек и добра песен на живо. На Амет нямаше да му дадат да чете новините в “По света и у нас”, първо щото е черен, второ щото сигурно не чете гладко. Обаче фолка му дава шанс да бъде звезда и да покаже своята интелигентност и разбиране за света “дай малко назад, пусни малко рап”.

Ако не друго, фолкът е лакмус за толерантност.