Бира + рап + кучки

През седмицата Ивайло понареди гласът на будна България - Анг. Грънч. за “политическо-помийния му поток”, което предизвика бая коментари. Убити и ранени няма, даже май липсват и сърдити, но се осъществи класически сблъсък на поколенията и изразните средства. Те се караха, без да отчитат, че от години играят в един отбор - на мислещите хора.

Първоначално Ангел си е изградил репутация на агресивен луд, публикувайки едни и същи есета в ралични форуми. Нетикетът (или негласното споразумение между всички родени след 1975) повелява това да не се прави и всяко мнение да е уникано и в контекста на мястото на неговото изказване. Това е доста различно от “хартения свят”, където ако публикуваш статия в “Дума”, след 2 дни тя увисва на пирона в селския нуждник и остава напълно непозната за аудиторията на примерно “Демокрация”. Ангел няма откъде да знае за мурафетите на “свързания свят” и получава незаслужено етикет “форумен досадник”. Само времето ще покаже дали е много силен автор или интернетския вариант на проф. Вучков.

Отделно “Акъл не се продава наливен” и народонаселението българско не търпи да бъде насилствено учено и поучавано, въпреки крещящата си нужда (тук поздрави за анонимките ми :). Интелектуалното превъзходство на Грънчаров бива бързо демонстрирано и сметнато за нежелателно от “обитателите” на форума, които още не са го приели за “един от нас”. Той получава виртуален шут и тояга чрез изтриване на профила, банване по IP или специален пъгин за Firefox на име Дегрънчификатор

Дали Ангел е ненормален занят само неговите близки.