Б.Р. ц. К.

Извадки от една по библейски боклучава дописка в Стандарт. Не че ми пука за тия хора и патката, взела им интервю, но малко ми е кофти такива посредствени индивиди да са рекламни лица на Ситроен и да карат нови колилички без пари. В тая държава всичко ли трябва да става чрез връзки? А ние, баламите, дето плащаме данъците и лизинговите вноски да си траем и да си стоим наврени в на щрауса задника? Къде са вкусните румънски манджи и за нас??

Владо Береану готви вкусни румънски манджи за Кака Лара

Г-н “Частен случай” дава уроци на жена си по журналистика за предаването й “СтоЛица” Живеят на ръба между шегата и сериозното, където няма място за ревност.

Седем библейски години Лара и Владо Береану живеят безметежно под един покрив в столичния квартал “Лагера”. Казват, че за това време са имали не повече от пет скандала, но без да чупят чинии, защото и без това си нямали достатъчно. Домашни любимци не отглеждат - не били толкова безотговорни, та да ги държат затворени в панелката, а и една дъщеря им стигала. За 4-годишната Бернарда пък се грижела държавата. На годинка и три месеца тръгнала на детска градина. Бенджи никак не се трогва, като види на екрана Лара или Владо, както ги нарича. Тя още не съзнава, че е потомка на телевизионни звезди и смята за нормално децата да гледат родителите си по телевизията.

- Как започна семейната ви идилия?

Лара: - В кафенето на телевизията. Нямаше места и седнах на неговата маса. Той ми излезе с номера, че много ме харесва като водеща и има идея да ме използва в някакво ново предаване. Разменихме си телефоните. Аз не издържах и му се обадих първа още на другия ден.

Владо: - Определих й среща близо до нас пред хотел “Славия”. Тя каза, че ще я позная по червената кола. Стана ми смешно и й отговорих, че ще съм със запален вестник. “Дума” естествено, защото е червен.

Лара : - Наистина дойде обвит в пламъци. Това беше достатъчно забавно, за да разбера, че моята лудост си има еквивалент в мъжки род и след 2-3 дни вече живеех тук. Доста леконравно, но не ми е навик.

- Научи ли румънския език и да готвиш техните специалитети?

Лара: - Бъкел не разбирам от езика. Владо готви много вкусно всякакви манджи. Той се грижи за прехраната, а аз чистя и мия чиниите. Вбесявам се, като ми напомня. Той пък не може да прави десерти. Затова аз правя кекс, обаче нищо не се получава. Пробвах да забъркам таратор, че е най-лесно, но и той не става.

Владо : - Горкото дете, ако не бях аз, щеше да е умряло от глад.

Лара: - Аз съм глезеното дете на мама и татко, макар че все сама си бях вкъщи. Майка ми беше по рекламата в театъра, а баща ми Иван Златарев - актьор в Младежкия. Все им пилех, че искам брат или сестра, те ми купуваха рибки, куче, хамстер. И на 14 години, когато съвсем не ми беше до братче, то взе, че се роди. Сега съм му нещо средно между майка и сестра.

Владо: - Лара се ядосва, че в техния род всички били с кучешки имена - братчето й е Сибин, майка й Клелия, дъщеря ни пък е Бенджи. Кръстена е на румънския си дядо Бернард, когото не помни. Баща ми беше математик, майка ми е българка. Запознали се в Прага. Тя беше дипломат в Лондон, Москва, Букурещ. През 1976 г. в Румъния стана зле и татко ме посъветва да дойда в България. Той почина, а аз останах тук.