Блогове vs. Книги: Битката продължава

То е ясно, че блогописците ще дръпнат чергата под краката на навзрачните журналисти и ще ги принудят да се занимават с това, за което Господ им е дал талант – общи работници по строежите. Обаче дали ще превземат голямата крепост на писаното слово – книгите? Или обратното, ще й дадат нови сили и живот? Всъщност основната полза от блогването е, че покрай писането на глупости, човек се научава и да чете.

Принципно, понеже авторите са едни и същи хора, борбата е между пълната и кратката форма на изказ. Хубавият текст е като шамар, дали ще е класически или цигански, с обратната страна на ръката, шамарът си е шамар и те избумтява веднага, където те стигне.

Времето

Времето е наше… 45 секунди стигат. Айде, нека е минута. Аз лично трудно намирам 3 минути да гледам някой клип в нета. Ако е пост, ще го прочета, но ако е метнат клип без обяснение – дори няма да го пусна. Ел темпо ес динеро, Чика. Хубава книга си иска 2-3 дни, да седнеш на спокойствие, да й се посветиш. Имам няколко добри книги в запас и все не им идва реда. Най-много време има… в работно време, а да отвориш книга или вестник в офиса си е меко казано нагло. С една дума: работещите мъже със семейство са загубена аудитория за печатното слово. Могат да се търсят след пенсия, ако са още живи и виждат.

Мястото

на “консумация” е много важно. Дали да пусна един материал в периодиката, където ще го видят определен кръг хора и още утре ще е “вчерашен вестник” или да го оставя да стои завинаги в интернет? Отговорът е в дълбочината на посланието. Ако информацията е от типа на “Сакскобурготски пърди на обществено място”, е за вестник, но ако започва с “О, неразумний юроде..”, по-добре да отиде на място, където да може да бъде свободно открита, преоткрита, обругана и изледвана. Това е по-ценно от 40-те лева хонорар.

Краткото послание може по-лесно да пробие “информационния облак” и да се настани трайно в нечие междоушно пространство. Освен това може да го направи веднага, в реално време. Пляскам набързо този пост, защото съм гладен, а Пешо го получава по RSS на шантавата си Нокия на плажа и ми пише “Абе батко, пак си се насрал, ще те водя на доктор”. Бъдещето е вече тук, просто е неравномерно разпределено (Гибсън) 🙂

Правата

Списващите електронно са наясно с безсмислието и безсилието на авторските права и как чрез тях се осакатява “знанието”, което претендират, че собственоръчно са създали. По-светнатите доброволно и изрично се освобождават от правата си чрез CC лицензите или по друг начин. Интернет е светът на идеите, а идеята не се мери на метър или килограм. Дядото не иска пари на внучето си, за да му разкаже една приказка. Издателствата, от друга страна, са изчезваща брънка от веригата в материалния свят и яростно се борят за парче от баницата като патентоват каквото докопат. ИК “Труд” стана известна със закупуването на права върху произведения на български литературни класици за жълти стотинки. После се опита да избие инвестицията от слепия Виктор и сайта му bezmonitor.com. Издателите стискат правата върху много книги и преводи, които стоят неиздадени или са изчерпани от тираж. Реално тези произведения не се продават по книжарниците, защото не са достатъчно рентабилни, за да си покрият печата и разпространението. Издателските къщи са алчни тесногръди копелета и с оглед на хипотетични бъдещи печалби, никога няма да ги пуснат свободно на PDF от сайтовете си.

Мотивацията

Всяко нещо, което го правиш за без пари е.. чисто. В Б-я има едно 20 човека, които се прехранват от писане на книги, като може да се спори до колко се съобразяват с бъдещата продаваемост на текстовете си. Само поглеждайки заглавията, при булевардните издания като “Труд”, “24 часа” и “Шок” ти става ясно, че се борят за тираж и се опитват под дърво и камък да изровят някоя сензация. Други издания (Гласове, Култура, Демокрация, Нов фолк) пък смешно се клатушкат на ръба на оцеляването и е пределно ясно, че въпреки благородната си концепция не намират грам читатели. На 5 000 000 потенциал, не могат да скалъпят 10 000 фена, защото представата за култура или демокрация на “писачите” е доста далеч от тази на “демоса”. Блогообществото води с 10:0 по този параграф, защото самите читатели са автори, а хората, готови да споделят някаква своя ценност без заплащане са все още биещото сърце на атрофиралата ни нация. Спокойно, няма да се оправим никога, мозъкът е в кома 🙂

Структурата

на “блогосферата” е мрежа, както мрежата от неврони в това там, над шията. “Книгосферата”, както и цялото общество са на същата схема, но разликата е в скоростта на комуникация. Печатният селски калдаръм има своя дъх и романтика, но интернет е магистралата, по която твоите мисли могат да станат мои мисли. Никоя медия не умира и винаги ще има хора, готови да се върнат на прашния селски калдаръм, да си купят нещо на хартия само заради усещането да разгърнеш… обаче и на тях им позамирисва на лайна от каруци и по някое време се връщат на магистралата.

Еко завършек

Книгите замърсяват, умствено и физически. За една тъпа книга падат повече дървета, отколкото за един тъп блог. Освен това мастилата са силни химикали, част от които не се оползотворяват и отиват в мръсния канал, питай някой трезвен печатар, ако намериш. А блоговете хАбят само ток, малки импулси, разпиляни по плетеница от стъкло…

You may also like...

6 Responses

  1. Станислав Божков says:

    Много добро сравнение. Браво

  2. Све says:

    Рядко чета толкова дълги постове 🙂 Но в твоя блог се зачетох вече в няколко.
    Тук си прав. За съжаление (или може би за радост) голяма част от народонаселението, което чете “24 часа” и “Стандарт” май не знае отде се включва компютър, камо ли що е блог.
    Но нека да има хора, които да поставят някакъв стандарт и да изискват качество от медиите. Защото иначе всичко отива in deep shit 🙁

  3. lyd says:

    http://c00ledge.wordpress.com/2007/06/30/green-worm/

    аз пък обожавам книгите. ето какво съм писала (ама е на английски)

  4. Albinos says:

    Това с еко завършека ми хареса много. Много точно е написан целият пост.

  5. cybercrackerbg says:

    Много добре си го написал. Според мен всяка медиа си има публика, а битката е по-скоро Интернет vs печатни медии.

  6. Цонко says:

    Предлагам ти моята, а и на още няколко души гледна точка по въпроса. Блоговете могат добре да мелят заедно с книгите и конфликтът е по-скоро блог-телевизия или блог-други медии…

Leave a Reply to cybercrackerbg Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *