Как преборихме престъпността.. и отидохме да изпушим една цигара на прозореца

Преди време за пореден път ключалка на паркираната ми кола беше разбита. По закона на Мърфи ден преди да потегля към морето се оказах с открадната шофьорска книжка. Отидох в полицейското управление, за да подам жалба. Дежурният офицер отказа да регистрира оплакването, като се позова на заповед от “началника”. Докато отбиваше настояването ми за входящ номер, той успешно отпрати таксиметров шофьор с разбит нос “да се оправя по мъжки” с колегата си, който го беше пребил.

На другия ден с жалба в ръка отидох при “началника”. Явно предупреден за упорството ми, той беше и юридически подкован. Заяви, че жалбата няма да бъде регистрирана, тъй като шофьорската книжка е държавна собственост и аз не съм пострадал от кражбата й. За сметка на това полицейският офицер “човешки” ми предложи съдействие за по-бързо издаване на нова книжка.

Тогава си дадох сметка за мащабите на войната, която МВР води със статистиката, и за средствата, с които се води тази война. В нея е важно хората да бъдат отказани да се жалват от “дребните” престъпления. Така хем бачкането на полицаите е по-малко, хем статистиките са “розови”.

Нуждата от граждански контрол върху МВР>>>