Приватизация на емоциите

Поповете

са приватизирали правото на човек да вярва (във висша сила, в себе си, в общността) и да се надява на по-добро развитие на нещата. Без молебен няма да падне дъжд, без ходене на гадателка няма да се появи мечтания мъж, без бутилка вино за Дядо Попе няма да имате деца, а без 1000 лева в джоба на Бедников – нищо хубаво не ви чака. Християнската църква не се е водила секта към 500 години, преди да вземе “властта” и да избие до крак всичко друго. Тя ни желае само доброто, а земята е плоска. Амин.

ЖурнаГлистите

са обсебили жаждата за новини и събития, правото на човек да бъде информиран (достоверно), да обобщи случващото се и да си извади някакви изводи. Бате Бойко не е (бивша?) мутра преди Коритаров да го каже в сутрешния блок и по вечерните новини да го повторят и затвърдят. Няма вид на мутрополицай, той е просто добре сложен мъж, няма общи фирми с именити покойници и не се цели в парламентарно мнозинство на партия, която той управлява еднолично с подписан договор и порядъчно количество страх какво точно ще се случи на издигнатите хора, ако решат да го предават като царски депутати.

Журналистическата секта има строги правила и обичаи. Случайни хора не могат да сядат на “масата” и да ядат от пържолите, за тях по една зелева салата и да бегат. Вестниците уж трябва на първо място да информират, пък ревностно се пазят да не отпечатат нещо на външен автор. Можеш да отидеш да работиш там, но трябва да си зависим от заплата, да играеш по техните правила, да ядеш цензурата (а може и нещо друго) на “стария редактор” и да “пазиш гърба” на “нашите приятели”. Ангел примерно го печатат в чужбина, а в България не искат и да чуят за него.

Топлата погача на хонорарите е запазена за “нашите хора”, техните протежета, роднини и прочие слабо грамотни люде, които имат способности да превеждат от английски и механично да информират. Вестниците усилено се плюят един друг, а се държат сякаш блогосферата не съществува. А в самите тях безброй пъти са излизали материали за “новата мода в интернет”, явно сами не си четат буламача. Кой журналист има доблестта да напише “вчера в един сайт прочетох много умно нещо”. Взема текста и преразказват идеята като собствена. Снимка:Интернет. “Пазим си хляба”, щото сме прости, кофти образовани и по друг начин не можемЕ да го изкараме.

Уеб дизайнерите

Правим опити се за заграбим правото на човек да има “лице” в интернет. Е, и ние сме хора, имаме своите кусури. Рисуваме красиви сайтове… но за себе си, за клиентите трудно разбираме какво точно искат и как трябва да се постигне. Склонни сме да забравяме, че истинската информация може да бъде само текст и обичаме да бутаме в нея снимки с неоправени авторски права, тежък JavaScript и остатъци от стар код 🙂 Интернет се развива колкото и да му помагаме и да му пречим, а напоследък настъпи малка XML революция с WP, MP, LJ, blogger.com и безброй други системи за сайтове, които могат да бъдат полезни и без нашите услуги. Един дизайн се ползва от 100 000 потребителя… ами голяма работа, щом така ги устройва.

Нямаме Асоциация, синдикат, министър и факултет в СУ. Защото при нас се цени работата, не празните приказки. Всеки може да отдели 2-3 години да се научи на занаята, да намери клиенти, да работи по много и да изкара добри пари. Като много други честни професии. После Държавата заграбва 30-40 процента от тях и ги разпределя по свое усмотрение: по милион на (като цяло) мързеливите учители, на не винаги кадърните лекари, на изнемогващите от работа жепейци и каквото остане – за ДПС.