Мнението съдържа нецензурни квалификации
Изблик на народно творчество, маркиран като нецензурен в capital.bg. Е па кво му е нецензурното?
С Господ съм
от Матко Дестанович:
Здравейте всички! Честита нова година, много здраве и много щастие!
Исках само да отбележа, че на концерта на Депеш Мод в България сбъднах една от детските си мечти, а именно да се запозная с Кирил Маричков. Щом го видях се затичах към него и му стиснах ръката. Казах му: “Музиката на Щурците е… нямам думи да опиша какво мисля за нея, позволете ми да ви почерпя една бира.” Отначалото Маричков отказваше, но аз настоявах натрапчиво. В края на краищата се отправихме към дървените павилиони за бира. По пътя Киро се опита да се заговори с мен, пускайки лафчета от рода на “На колко си години, аз би трябвало да съм едно поколение с вашите” или пък “Много хора, много нещо”… Не отговарях на въпросите му, а само се усмихвах. Бяхме точно до единия павилион когато Маричков ме попита дали съм сам на концерта или съм с приятели. “С Господ съм!” – казах аз без да спирам да се усмихвам, след което рязко се извъртях и с длан го ударих в хрущяла на носа. Счупих го – винаги мога да позная по това как “хруска” под ръката ми. Маричков моментално се хвана за лицето и се сви. Хванах главата му и с отскок му нацепих две бързи колена в мутрата. В този момент до мен застана някакво момиче и погледна учудено. “Много си се напил ей боклук” – засмях се аз и го го завлекох приятелски зад павилиона. Там вече никой не ни виждаше. Маричков не можеше да гъкне от болка. Просто си стоеше там на колене и се държеше за лицето. Почна се ритането в главата, в бъбреците, в корема. Маричков се напика и това ме изкара извън кожата ми. Извадих запалката от джоба си и му я натъпках в устата, след което го изрязах с един мощен ъперкът в брадата. Чу се онова “ПУК” (макар и че то е нещо средно между пук, пак и пляк) и Маричков изкашля изкашля часто от газта на запалката ми. Отправих се към ъгъла за да огледам положението. Всичко беше ОК. Обърнах се и тичешком се върнах до “Щуреца”. “Путко!” – извиках му аз от далече, но Маричков беше изпаднал в шок и правеше някви странни тикове. Нацепих му три тупалки за да се съвземе. “Гледай ме когато ти говоря!” – изкрещях му аз. Той започна да се опитва да закрие лице. Последва брутална тупалка и вече се разбирахме идеално. “Добре де, добре прекалих” – признах си аз и за да го развеселя го подпрях до павилиона, взех един камък от земята и застанах на два метра от него. След това преправих гласа си и запях:
“Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.”
След това рязко замахнах и го ударих с камъка в лицето, като крещях като животно”КИРО БОКЛУКААААААААААААААААААА
разбирам идеята, но много безвкусно, некъв нервак, фен на Славия, си избива гнева, правилно са го изтрили. ти също трябва да се самоцензурираш.
хареса ми развитието с камъка 🙂 много Тарантино 😉
а ти коя си?
Basi…
irwin welsh e jiv!
irwin welsh e bulgarin!!
абе, да ти кажа, точно това ме изкефи, ама принципно и аз бих го изтрил подобен коментар
кофтито е не в самия него, а във факта, че спамерските/тролски коментари имат навика да се привличат едни други, да се намножават и едновременно с това да отблъскват смислените коментари
затова всеки форум/блог/борд, оставен немодериран или със слаба модерация има тенденцията да се превръща изключително и само в сборище на тролове – което, предполагам, редакцията на Капитал не иска да допусне за техния блог, нито аз за моя…
е коментарът и според мен не е за капиталния блог… но пък има и добри момент… тези с тиквата дори ме разсмяха :)) а ако беше избрана и някоя мутра която ме дразни, а не този дъртак…
Това си е направо отвратително! То бива садизъм и психопатология, ама чак пък толкова не бива!
хахахха, верно е тарантино.
а каква беше статията?:) или нямаше връзка?
Нямаше връзка, но е много добро:)))))
Аз съм попадал на много “впечатляващи” коментари от “Матко Дестанович” най-вече в блоговете на Капитал, но тези в които участва Господ са най-блестящите, определено!
Mene tova me razmaza “След концерта купих една Кола 2 литра и се отбих до Господ. Не можех да не му благодаря. Ебаси печеното копеле е. Винаги гледа да ми се сбъднат и най-незначителните мечти. Евала! Евала!”
Evala! Evala!:))
определено си само с господ и си нямаш нищо друго
самотник с голо верую
тъжно
даже не е и екстравагантно
принципно…наистина, добър опит за звучна пръдня, но все още дале далече от класата на на бай Генчо де кат са изцепи ша кайш чи бризент цепи
Да те еба в ненормалника!
Творчеството на г-н Дестанович е СВЕТИНЯ. То изпълва празното ми съществувание със смисъл и обръща дните ми на самота и горест във венециански карнавал.