Мнението съдържа нецензурни квалификации

Изблик на народно творчество, маркиран като нецензурен в capital.bg. Е па кво му е нецензурното?

С Господ съм
от Матко Дестанович:

Здравейте всички! Честита нова година, много здраве и много щастие!
Исках само да отбележа, че на концерта на Депеш Мод в България сбъднах една от детските си мечти, а именно да се запозная с Кирил Маричков. Щом го видях се затичах към него и му стиснах ръката. Казах му: “Музиката на Щурците е… нямам думи да опиша какво мисля за нея, позволете ми да ви почерпя една бира.” Отначалото Маричков отказваше, но аз настоявах натрапчиво. В края на краищата се отправихме към дървените павилиони за бира. По пътя Киро се опита да се заговори с мен, пускайки лафчета от рода на “На колко си години, аз би трябвало да съм едно поколение с вашите” или пък “Много хора, много нещо”… Не отговарях на въпросите му, а само се усмихвах. Бяхме точно до единия павилион когато Маричков ме попита дали съм сам на концерта или съм с приятели. “С Господ съм!” – казах аз без да спирам да се усмихвам, след което рязко се извъртях и с длан го ударих в хрущяла на носа. Счупих го – винаги мога да позная по това как “хруска” под ръката ми. Маричков моментално се хвана за лицето и се сви. Хванах главата му и с отскок му нацепих две бързи колена в мутрата. В този момент до мен застана някакво момиче и погледна учудено. “Много си се напил ей боклук” – засмях се аз и го го завлекох приятелски зад павилиона. Там вече никой не ни виждаше. Маричков не можеше да гъкне от болка. Просто си стоеше там на колене и се държеше за лицето. Почна се ритането в главата, в бъбреците, в корема. Маричков се напика и това ме изкара извън кожата ми. Извадих запалката от джоба си и му я натъпках в устата, след което го изрязах с един мощен ъперкът в брадата. Чу се онова “ПУК” (макар и че то е нещо средно между пук, пак и пляк) и Маричков изкашля изкашля часто от газта на запалката ми. Отправих се към ъгъла за да огледам положението. Всичко беше ОК. Обърнах се и тичешком се върнах до “Щуреца”. “Путко!” – извиках му аз от далече, но Маричков беше изпаднал в шок и правеше някви странни тикове. Нацепих му три тупалки за да се съвземе. “Гледай ме когато ти говоря!” – изкрещях му аз. Той започна да се опитва да закрие лице. Последва брутална тупалка и вече се разбирахме идеално. “Добре де, добре прекалих” – признах си аз и за да го развеселя го подпрях до павилиона, взех един камък от земята и застанах на два метра от него. След това преправих гласа си и запях:
“Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.”
След това рязко замахнах и го ударих с камъка в лицето, като крещях като животно”КИРО БОКЛУКААААААААААААААААААААА”. После отидох да си купя една биричка и на концерт. След концерта купих една Кола 2 литра и се отбих до Господ. Не можех да не му благодаря. Ебаси печеното копеле е. Винаги гледа да ми се сбъднат и най-незначителните мечти. Евала! Евала!

You may also like...

12 Responses

  1. Прасета в космоса says:

    разбирам идеята, но много безвкусно, некъв нервак, фен на Славия, си избива гнева, правилно са го изтрили. ти също трябва да се самоцензурираш.

  2. nname says:

    хареса ми развитието с камъка 🙂 много Тарантино 😉

    а ти коя си?

  3. keipax says:

    Basi…
    irwin welsh e jiv!
    irwin welsh e bulgarin!!

  4. Longanlon says:

    абе, да ти кажа, точно това ме изкефи, ама принципно и аз бих го изтрил подобен коментар

    кофтито е не в самия него, а във факта, че спамерските/тролски коментари имат навика да се привличат едни други, да се намножават и едновременно с това да отблъскват смислените коментари

    затова всеки форум/блог/борд, оставен немодериран или със слаба модерация има тенденцията да се превръща изключително и само в сборище на тролове – което, предполагам, редакцията на Капитал не иска да допусне за техния блог, нито аз за моя…

  5. voxy says:

    е коментарът и според мен не е за капиталния блог… но пък има и добри момент… тези с тиквата дори ме разсмяха :)) а ако беше избрана и някоя мутра която ме дразни, а не този дъртак…

  6. Това си е направо отвратително! То бива садизъм и психопатология, ама чак пък толкова не бива!

  7. zazie says:

    хахахха, верно е тарантино.
    а каква беше статията?:) или нямаше връзка?

  8. pif says:

    Нямаше връзка, но е много добро:)))))
    Аз съм попадал на много “впечатляващи” коментари от “Матко Дестанович” най-вече в блоговете на Капитал, но тези в които участва Господ са най-блестящите, определено!

  9. Gingerline says:

    Mene tova me razmaza “След концерта купих една Кола 2 литра и се отбих до Господ. Не можех да не му благодаря. Ебаси печеното копеле е. Винаги гледа да ми се сбъднат и най-незначителните мечти. Евала! Евала!”
    Evala! Evala!:))

  10. Dud_ex says:

    определено си само с господ и си нямаш нищо друго
    самотник с голо верую
    тъжно
    даже не е и екстравагантно
    принципно…наистина, добър опит за звучна пръдня, но все още дале далече от класата на на бай Генчо де кат са изцепи ша кайш чи бризент цепи

  11. Verner says:

    Да те еба в ненормалника!

  12. GIFT says:

    Творчеството на г-н Дестанович е СВЕТИНЯ. То изпълва празното ми съществувание със смисъл и обръща дните ми на самота и горест във венециански карнавал.

Leave a Reply to GIFT Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *