Б.Р. ц. К.

Изблик на народно творчество, маркиран като нецензурен в capital.bg. Е па кво му е нецензурното?

С Господ съм
от Матко Дестанович:

Здравейте всички! Честита нова година, много здраве и много щастие!
Исках само да отбележа, че на концерта на Депеш Мод в България сбъднах една от детските си мечти, а именно да се запозная с Кирил Маричков. Щом го видях се затичах към него и му стиснах ръката. Казах му: “Музиката на Щурците е… нямам думи да опиша какво мисля за нея, позволете ми да ви почерпя една бира.” Отначалото Маричков отказваше, но аз настоявах натрапчиво. В края на краищата се отправихме към дървените павилиони за бира. По пътя Киро се опита да се заговори с мен, пускайки лафчета от рода на “На колко си години, аз би трябвало да съм едно поколение с вашите” или пък “Много хора, много нещо”… Не отговарях на въпросите му, а само се усмихвах. Бяхме точно до единия павилион когато Маричков ме попита дали съм сам на концерта или съм с приятели. “С Господ съм!” - казах аз без да спирам да се усмихвам, след което рязко се извъртях и с длан го ударих в хрущяла на носа. Счупих го - винаги мога да позная по това как “хруска” под ръката ми. Маричков моментално се хвана за лицето и се сви. Хванах главата му и с отскок му нацепих две бързи колена в мутрата. В този момент до мен застана някакво момиче и погледна учудено. “Много си се напил ей боклук” - засмях се аз и го го завлекох приятелски зад павилиона. Там вече никой не ни виждаше. Маричков не можеше да гъкне от болка. Просто си стоеше там на колене и се държеше за лицето. Почна се ритането в главата, в бъбреците, в корема. Маричков се напика и това ме изкара извън кожата ми. Извадих запалката от джоба си и му я натъпках в устата, след което го изрязах с един мощен ъперкът в брадата. Чу се онова “ПУК” (макар и че то е нещо средно между пук, пак и пляк) и Маричков изкашля изкашля часто от газта на запалката ми. Отправих се към ъгъла за да огледам положението. Всичко беше ОК. Обърнах се и тичешком се върнах до “Щуреца”. “Путко!” - извиках му аз от далече, но Маричков беше изпаднал в шок и правеше някви странни тикове. Нацепих му три тупалки за да се съвземе. “Гледай ме когато ти говоря!” - изкрещях му аз. Той започна да се опитва да закрие лице. Последва брутална тупалка и вече се разбирахме идеално. “Добре де, добре прекалих” - признах си аз и за да го развеселя го подпрях до павилиона, взех един камък от земята и застанах на два метра от него. След това преправих гласа си и запях:
“Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.”
След това рязко замахнах и го ударих с камъка в лицето, като крещях като животно”КИРО БОКЛУКААААААААААААААААААААА”. После отидох да си купя една биричка и на концерт. След концерта купих една Кола 2 литра и се отбих до Господ. Не можех да не му благодаря. Ебаси печеното копеле е. Винаги гледа да ми се сбъднат и най-незначителните мечти. Евала! Евала!