Защо спечели Тома?

Не защото е такъв или онакъв, а защото изживя най-голяма промяна.

Народът вижда това и го уважава, достатъчно риалити предавания завършиха така. Тома влезе в Мюзик Айдъл със смешни ръкавици и тениска на Iron Maden, а излезе като уверен млад човек, доказал слуха, гласа и (умерено) фотогеничността си. Неслучайно си избра да изпълни повторно песента на Азис, точно тя го пречупи като човек и го освободи (чалгата не е опасна като секса между мъже, някои хора и това им е трудно да разберат). Ние си гласувахме за Ясен, но Тома от началото ми беше симпатичен, защото не се стараеше да остане в шоуто и не го мързеше да се благодари, когато го аплодира залата.

Плей или Бой

Жоро Неделчев анализира финала като “вот на провинциални комплекси”, което на първо четене го разбрах като присмяло се Русе на Пазарджик. Отделно някаква аутсайдерска прослойка се споменава, ми то джанъм, ти не си ли точно от нея, след като няколко години се въртя около манекенките, докато някой друг им го слагаше отзад? Поне с такова впечатление се остава от списващата се в движение книга “Моят живот в Плейбой”, който документира ценни моменти от гастрола на родния хайлайф по страниците на списанието, но повествованието никога не достига до така необходимите “секс, наркотици и рокенрол”. Явно такива не е имало и авторът е бил по-скоро Главен редактор, отколкото Плейбой, за какъвто дразнещо го представят.

Всякакви прояви на суперсамочувствие у Жоро дразнят, щото преди Плейбой беше никой, сега работи по вестници и пак е никой, ако не беше из стотя блогъри надали щях да му знам името. Бих го приел в ролята на интелигентен наблюдател, какъвто е, но не в ролята на мъжката Патриция Кирилова.

(в поста си проличава злобата ми към пишещата на хартия каста, по-нисш народ, който си пропилява младоста в лайфстайл словоблудство и опити за добиране до марков алкохол, но и си вярва, че прави нещо по-трайно от силиконовите цици на Андрея. Отделно ми е леко анти когато разни корпоративни послушковци си приписват постиженията на бунтарите и някой да сияе от гордост, че е успял да приложи формулата на едикойси и е станал Българския Жан-Мишел Жар (примерно). И доктора го прави това, като ми лекува настинката, но без да сияе от гордост)