постът дава пример с финансовия сектор, за да илюстрира до каква степен безстопанствеността и некомпетентността са превзели корпоративна америка (вероятно и света, но с по-малък дял), както и колко ограничено се коментират тези неща в медиите

в другите сфери е същото, но в по-малък мащаб, защото там парите се движат по-бавно

разбира се, това по никакъв начин не оправдава фалшифицирането на отчети и грубите лъжи, но щом двама костюмари искат да вземат заеми един от друг и да не ги връщат, това си е тяхна работа и не виждам какво ти пречи

причината за кризата на финансовите пазари е много по-прозаична, отколкото се опитват да я изкарат и изобщо не е свързана нито със сложността на финансовите инструменти, нито с големите заплати на мениджърите, нито с недостатъчния държавен контрол, нито даже с подправените отчети.

а причината е (та-дааааа) че правителството на САЩ години наред принуждаваше водещите банки да раздават заеми с прекалено ниска лихва и да ги раздават прекалено лесно. принуждаваше ги с некои макроикономически финансови хватки, както и с подшушнатото неофициално уверение, че ако стане нещо, то ще им изкупи акциите и ще ги подкрепи финансово (както и стана).

лесните заеми с ниски лихви имат добър ефект върху икономиката – хората и фирмите инвестират и потребяват повече. но понеже бе изкуствено нарушен балансът, който всяка банка си прави с това какви печалби ще има от лихви по заеми и на какви хора и фирми да дава заеми така, че да могат да си ги върнат, това икономическо развитие бе изкуствено и започна да надува балона, който се спука наскоро.

(туй горното не съм го измислил аз – преразказвам накратко анализ на Рон Пол, кандидата за президент на Либертарианската партия)