Б.Р. ц. К.

“Хроничната скромност ни пречи да напишем още килограм приповдигнати изречения по темата.
Септември беше за обучения. От основи на журналистиката до разследваща журналистика; от етика до стил на писане. Сред лекторите ни бяха един от най-добрите разследващи журналисти на The Guardian и един от най-добрите военни кореспонденти изобщо. Защото и ние искаме да бъдем най-добрите. Паралелно с това написахме собствен етичен кодекс. Над 250 члена. Качен е тук. Хвърлете му един поглед.”

Само хроничната скромност ме спира да напиша килограм приповдигнати постове по темата Стотици спасени дървета, другари еколози, да празнуваме!

Идеалист, помпозният медиен експеримент на Стефан Гамизов се сгромоляса. Поради липса на пари, няка кой да плати за Цирка. Само с идеи не се живее, трябват и картофи. Язък ви за обучението и язък за разследващата журналистика, която преливаше от набързо избълваните 150 поста за 2-3 месеца. Имаше силни автори, попадения като това за Кремиковци, но имаше и доста плява, буламачи като Подаръците, които забравихме и Три места за риболов по Никулден, все статии, които биха ме накари да тичам гол към вестникарската будка..

Надявам се няма да става тенденция, всеки, който иска да пусне издание, да пляска текста в един блог и да си прави бетатестове. Блъсков не направи така с мистериозното си издание за продан.

Другари макроикономисти, блог и вестник са различни неща, ако ги пишете по еднакъв начин, и леля ви няма да ви чете. Най-добре си печатайте глупостите на хартия, там поне прелистването е по-лесно.