Интервю с Harsh
Томек Лазаров, творческа личност и издател на списание, което на една страница съчетава ъндърграунд и лайфстайл, пречупени през призмата на смелата фотография. По принцип е трудно да слушаш от “якия” хип-хоп, а да ходиш избръснат и да ебеш русо, има известно културно противоречие, но с повечко желание и пари се получава 🙂
Harsh ме кефи, защото излиза от дъжд на вятър и се прави с гол ентусиазъм, нищо общо с хладния еврейски поглед на Мартин Захариев. До сега е имало 4-5 броя, дебютния си го купих, а някой от следващите ми подари Шута 🙂
Мъдрости от Томек:
“В крайна сметка животът е само един и е доста консервативно да се занимаваш само с едно нещо. Някои се вкопчват, например, само във фотографията и снимат в продължение на десетилетия, докато накрая не изпаднат в творчески вакуум и всичките тези вложени години изгубват смисъл.”
“Публична тайна е кой има почти стопроцентов монопол върху медийния пазар у нас. Лошият резултат е по сергиите и в телевизията. Те създадоха цяла нация бавноразвиващи се хора. Създадоха се две-три поколения отрепки благодарение на всички тези сензантни медии и реклами, и е странно как никой не говори за това.”
“по незнайна причина всички искат да се докарат да приличат на някой, опитват се да създадат имидж на човек от XXI век, като наблягат на обличането, фитнеса, автомобилите, заведенията и т.н., без да се опитват дори малко да запълнят огромната културна, класова, социо и незнам си каква още дупка. Тя е огромна. Същинска пропаст. И всичко това е примесено със стабилно количество кич. Евтино щастие.”
“Разказват, че най-близкият изход от кризата в България е аерогора София… Не, шегувам се, разбира се. “
P.s.: какво е “сензантен”? нещо свързано с търсенето на сензации?
Лятото попаднах инцидентно на един брой в чакалнята на зъболекаря. Приятно ми се видя, дори се зачудих дали да не си го взема 🙂
“Сензационен” е помоему правилното за случая понятие, и то в смисъла на “търсещ сензация”. Не познавам човека, а списанието само бегло съм преглеждал, но наблюденията тук като цяло споделям.
Колкото до социокултурното противоречие — смесването на вкусове е нещо характерно за модерния човек.
и мен ме кефи списанието. само така!