Многоуважаемий Господин Хаджидоматков
Господин Варзоновцев е изразил най-острото си възмущение, че София се е напълнила със селяни, защото всеки му говорел на “Ти”, което него лично го дразнело, било признак на ниска култура и т.н. Разни хора – разни идеали, дет се вика. Дълбоко съм убеден, че целия вход на Варзоновцеви си комуникират на Вие, дори купуват от време на време по букет цветя за чистачката и поръчват с тайно събрани пари по една торта за Домоуправителя, по случай рождения му ден.
Според мен говоренето на “Вие” е отживелица, архаизъм, баста, финито, гудбай 🙂 От признак на уважение се е превърнало в инструмент за поддържане на дистанция. Нещо като виртуална сопа. Аз говоря така само на хората, които ме обслужват, с изключение на симпатични продавачки и таксиджии, там звуковата ми карта автоматично превключва на “ти”. Също по морето и на село практикувам ултралюбезност съчетана с висок наратив, осигурява ми по-добро обслужване, защото звуча като платежоспособен софиянец, номерът минава, стига да не ми виждат колата 🙂 Малка, гадна, мръсна и естествена манипулацийка…
Спорът като цяло е културно-естетически, като например “За и Против шкембе чорбата”, но преминава в територията на етиката, защото очертава една граница аристократи/граждани/селяни, кой колко акъл има, кой е човек и полу-човек и кой има правото/привилегията да решава съдбата на останалите, защото те не са способни да отговарят сами за себе си, ето, говоренето на “Ти” е сигурен белег, че са малоумни. Както бях писал преди: Приеха ни у Европата, ама не ни приеха у Софията. Има си и термин за тази работа – тесногръдие. Големият ми тежък върос е:
Защо някои хора си възпитават децата, погрешно да смятат, че в София се говори най-чистият български и се практикува най-висшият маниер и етикет?
Припознатата преди столетие френска култура не е много запазена до днес, нито Господина вечеря с 3 вилици, нито целува ръка на своята Мадам, нито съм го видял да се покланя като поздравява, а думата “Пардон” явно му е табу, защото употребява селяндурското “Извинете”. Та стигаме до извода:
1. Културата еволюира и се унифицира, скоро няма да има и едно “ти”, от което да се възмутиш, защото ще чуваш само “йо, меен”
2. Култура е това, което си способен да възприемеш, а не обичаите, които практивуват в твоето село, дори да е Красно село.
Пък и какво като София се е напълнила със селяни, след като Властта се е напълнила с комунисти? Покривът на къщата гори, а ние си обсъждаме кой се е събул пред вратата. У градо не се събуваме пред вратата… щото тука и обувки се крадЪт!
доста трябва да си кух, за да започнеш за пореден път войната София срещу Останалите… 🙂 на господина явно са му свършили сополите в носа за чоплене, та подхванал тази тема 🙂
аз в тази война се сражавам средно на 3 месеца, не си ми чел архивите 🙂
конкретнатото сражение е “Вие” стрещу “ти”, което вече е нов аспект, по-езиков
този е от свитите смотаняци, които в университета или дискотеката не са заговорили и един човек, иначе щеше да знае какво предимство ти дава “ти”-то, е до това води прекалената комуникация с мама и тати в жилище, в което все още стои надписа образцов дом и вечерят всички заедно, задължително в 7:00
хихи , браво. Много добре си го казал.
Аз държа на “Вие” да ми говорят само КАТ-аджии и данъчни. Така, де да си спомнят кои им плаща заплатите.
“Вие” нито е отживелица, нито има причина да се превърне в такава. Вярно, контекстът на употребата се е изменил, изместил и като цяло вероятно стеснил. Днес на “ти” се обръщаме към добри познати и към членовете на семейството — две групи, представляващи мнозинство сред социалните ни контакти.
Когато не са се споразумели за друго — например за целите на телевизионно предаване — разговор между непознати следва да се води на “Вие”. Същото важи и за административни лица.
Да, това не са параграфи от конституцията, но начинът на обръщение отразява социалната ситуация на разговора, а с ролята си в нея всеки участник трябва да бъде наясно. В противен случай възникват конфликти, както са описани — в автобуса, в магазина, на улицата.
Съвсем друг е въпросът, че “неадекватността” при тия условия на комуникация далеч не е белег за ниска интелигентност, а за ниска култура. И ако “култура е това, което си способен да възприемеш”, то възприемете, че социалната дистанция и уважението не си противоречат.
няма култура в престорената любезност.
ако някой проявява истинско уважение, намира начин да го изрази, дори да е от Каспичан