Животът на един блог
Диаграма на Милев за живота и смъртта на блоговете 🙂 Правих го на Paint и там едитването е кошмар
При различни личности отнема различно време да се извърви целия път, някои хора за 6 месеца се отегчиха, други вече 5 години ни пере съчмата 🙂
Приемам за 2 години средната продължителност на един блог, но ако човек смени фабулата, може да пише на ново място още 2 години, после да направи фурор под женско име и така до края на света. Най-сериозната промяна е за самия пишещ, зашото се научава да чете и да осмисля нещата и това остава завинаги. Веднъж блогър – цял живот блогър 🙂
![[video] The Golf Song](http://nname.org/wp-content/themes/hueman/assets/front/img/thumb-medium-empty.png)
… и 36 поста по-късно 404.
Или както се казва в една друга тема : Всяко ново начинание минава през следните етапи : ентусиазъм, усложнение, разочарование, търсене на виновните, наказване на невинните и награждаване на онези, които нищо не са свършили 🙂
Струва ми се, че трябва да коригираш малко графиката. Всъщност тия двата вида блогъри, дето си ги псоменал – с 6 месечния и 5 годишния интерес, изискват отделни графики.
При някои след манията идва разочарование и смърт. Те не траят дълго и няма време да им стане навик.
Други не се разочароват и блогът върви добре, но след манията идва навикът и някъде след това може би смъртта.
Има и случаи на дълготрайно зарязване на блога, с последващо завръщане. Макар че са редки. Това май като respawn да го броим, ама с огромен лаг? 🙂
Мисля, че и мързелът си казва думата там някъде из графиката 🙂
Хм, струва ми се, че има още 2 фактора 🙂
Срив в системата (софтуерен проблем, който ти убива блога преди да ти е писнало) и “клониране” (или “професионализирането”) на блога, когато решиш, че ти е писнало да пишеш за това това какво ядеш и кой те е издразнил на кръстовището, но ти е забавно да обсъждаш нещата, върху които работиш или хобитата си… в ен на брой отделни блога 🙂
за себе си ще кажа, че едва година след като си направих блога се появи ентусиазма
интересно е кога на блогърите ще им омръзне да мърморят срещу управляващите(които и на каквото и да са) и дали това изобщо ще се случи 🙂 и ако се случи с какво ще пълнят блоговете си
също така се случват смяна на блог.бг или блогспот с уърдпрес и рекет.
Ама тва “смърт” много депресиращо стои… не може ли да се приеме, че превръщането на един блог в статичен сайт е неква форма на задгробен живот? 😉
@грух: май трябваше да пиша “мумификация” 🙂
Анджък nname… тъкмо ше си пиша по визитките “балсаматор”, че е по-впечатлително 😀
съчувствия за paint-а, тая програма може да те докара до мозъчна смърт.
Според мен графиката би трябвало да представлява един вход (интерес) и един изход (смърт). Останалото е цикъл, който може да се повтори много, много пъти… поне при мен е така.