Вредна ли е Държавата за България?

Мартин Ангелов: “Най-големият цикъл, в който хората успяват да се набутат е прекаленото обвързване на преценката им за лично щастие с това колко е добре държавата. Така всеки неуспех несъзнателно се обвързва с положението в страната и управниците, което неусетно се превръща в зависимост. НИЕ ЗАВИСИМ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ СИ, както децата от родителите си. Хленчим за щяло и нещяло, като отправяме всичките си надежди за добруване в тях. Те пък ни залъгват с близалки – Европейски Съюзи НАТО, само и само да млъкнем, ако пък не млъкнем идват заплахите и черногледството – Ти си лош народ, тъп и беден нищо няма да излезе от теб. И народа вярва.”

Бакалската сметка

Държавата изземва приблизително 40% от дохода на населението. От тях половината се крадат, а с другата половина се закърпва някакси положението, колкото да болниците да изглеждат като болници, а училищата да имат форма на училища и т.н. Следователно зловредният ефект на калпавото управление е ограничен до 1/5 от общото развитие на България. Другото си зависи от нас, народа, частните фирми, формата, желанието и ефективността на самоорганизиране. Оттук започва сложното.

Петима души в една лодка

Жалко че съм зле с рисуването, идеална карикатура се получава. Петима души в една лодка. Четирима от петимата гребат, лодката се движи. На носа е седнал петия, Държавния апарат, който трябва да гледа и да указва посоката на гребане. Те му плащат заплата за това, позволяват му да седи и да мързелува и най-вече не го бутат в езерото. Поне така е в Швеция.

Особености на Българския национален шаранолов

1. Българския политик няма приемно време

Четиримата имат право да говорят с Петия веднъж на 4 години, по време на избори и най-вече той говори на тях без да ги слуша много-много. Еднопосочна комуникация чрез телевизора. Обещава колко далеч ще стигне лодката, как ще има пържоли за ядене по 70 девици на всеки. Напоследък спряха да се пишат политически програми, директно ги преписват един от друг (ГЕРБ), а за изпълнение и отчитане на (не)изпълнението е немислимо да се говори. Решение: да се дискутират неизпълнените обещания.

2. Надменното отношение на потомствената аристокрация

Родната демокрация намирисва на робство. Вие винаги ще гребете, аз винаги ще крада. Физиономията на Пирински го казва съвсем категорично. Решение: една монархията е по-добра от фиктивна демокрация, да забием меча в камъка и да започнем Династия Банкя, бат Бойко пожизнен, и неговия първороден син на предстола!

3. Съществува стена по средата на лодката

За да се влезе в политиката е изградена висока финансова стена, която е трудна за прескачане дори за партии с по 20 години политическа традиция. Българинът не гласува за джуджета и аусайдери. Иска се сериозна рекламна кампания и тяло от функционери-паразити. Пара при пара отива и влезеш в “играта” се искат 10-20 милиона, които няма как да ги имаш предварително. Решение: свободни и анализиращи медии, не Цветанка Ризова да мига на парцали изпод очилата.

4. Държавания апарат има огромни правомощия за насилие

Само напоследък нелепо измряха няколко човека по РПУ-тата, да не говорим за Чората, който стана първи мъченик на милиционерския произвол. МВР крои грандомански планове да послушва “целия интернет”, да забрани анонимните сим карти и да назначи на бюджетна хранилка десетки хиляди души, които да ровят в бельото ти, докато спиш. Решение: спазване на конституцията и евро нормите

5. Стотици дирекции и институции

Които взаимно се надпреварват кой по-малко да работи. Например хилядите души, които се занимават с “правата на детето”, всъщност са отгледали необходимата бюрокрация, за да станат осиновяванията почти невъзможни. Ако ти трябва дете – отиваш, вземаш го, никой никога няма да те потърси за нищо. Решние: драстично съкращаване на щата и сливане на всеки 2 чиновнически места в 1. Така ще може да с намери един читав служител, който да остане да работи на двойната заплата

Но да се върнем във лодката:

Оказва се, че в крайна сметка Петия я е приватизирал, после ипотекирал и щастливо живее в Монако със спестените пари на останалите. Изпратил е негов роднина/представител да стои на лодката за парлама. Да сочи курса и да се усмихва, да се прави, че има приятелка и прочие.

Народът гребе, но този смешко на носа хич не го мотивира да гребе повече и по-бързо. Къ’ф е тоя, че ше му работим, с какво е по-добър от мен? И що да плащам данъци, само да има той от какво да краде и да дерибейства. И защо да ходя да гласувам, след като моите братя по гребло ги няма в листите, там са някакви извънземни?

Щастието не е в парите

Но за какво ти е цялото това шастие, ако вече си умрял от болест, която в белите държави се лекува? Та може би не зависим чак толкова от Политиците, но са прекалено тежки и трудно ги носим на гърба си. За това си стоим там, в калта, в Кенефа на Европа и отказваме да приемем, че цялатата тази мизерия по някакъв начин сами сме си я заслужили. Кой обвинявате за Холокоста, Хитлер или доверчивия немски народ? Колко заповеди за убийство е издал Ханс от Бад Либензел?