Вредна ли е Държавата за България?

Мартин Ангелов: “Най-големият цикъл, в който хората успяват да се набутат е прекаленото обвързване на преценката им за лично щастие с това колко е добре държавата. Така всеки неуспех несъзнателно се обвързва с положението в страната и управниците, което неусетно се превръща в зависимост. НИЕ ЗАВИСИМ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ СИ, както децата от родителите си. Хленчим за щяло и нещяло, като отправяме всичките си надежди за добруване в тях. Те пък ни залъгват с близалки – Европейски Съюзи НАТО, само и само да млъкнем, ако пък не млъкнем идват заплахите и черногледството – Ти си лош народ, тъп и беден нищо няма да излезе от теб. И народа вярва.”

Бакалската сметка

Държавата изземва приблизително 40% от дохода на населението. От тях половината се крадат, а с другата половина се закърпва някакси положението, колкото да болниците да изглеждат като болници, а училищата да имат форма на училища и т.н. Следователно зловредният ефект на калпавото управление е ограничен до 1/5 от общото развитие на България. Другото си зависи от нас, народа, частните фирми, формата, желанието и ефективността на самоорганизиране. Оттук започва сложното.

Петима души в една лодка

Жалко че съм зле с рисуването, идеална карикатура се получава. Петима души в една лодка. Четирима от петимата гребат, лодката се движи. На носа е седнал петия, Държавния апарат, който трябва да гледа и да указва посоката на гребане. Те му плащат заплата за това, позволяват му да седи и да мързелува и най-вече не го бутат в езерото. Поне така е в Швеция.

Особености на Българския национален шаранолов

1. Българския политик няма приемно време

Четиримата имат право да говорят с Петия веднъж на 4 години, по време на избори и най-вече той говори на тях без да ги слуша много-много. Еднопосочна комуникация чрез телевизора. Обещава колко далеч ще стигне лодката, как ще има пържоли за ядене по 70 девици на всеки. Напоследък спряха да се пишат политически програми, директно ги преписват един от друг (ГЕРБ), а за изпълнение и отчитане на (не)изпълнението е немислимо да се говори. Решение: да се дискутират неизпълнените обещания.

2. Надменното отношение на потомствената аристокрация

Родната демокрация намирисва на робство. Вие винаги ще гребете, аз винаги ще крада. Физиономията на Пирински го казва съвсем категорично. Решение: една монархията е по-добра от фиктивна демокрация, да забием меча в камъка и да започнем Династия Банкя, бат Бойко пожизнен, и неговия първороден син на предстола!

3. Съществува стена по средата на лодката

За да се влезе в политиката е изградена висока финансова стена, която е трудна за прескачане дори за партии с по 20 години политическа традиция. Българинът не гласува за джуджета и аусайдери. Иска се сериозна рекламна кампания и тяло от функционери-паразити. Пара при пара отива и влезеш в “играта” се искат 10-20 милиона, които няма как да ги имаш предварително. Решение: свободни и анализиращи медии, не Цветанка Ризова да мига на парцали изпод очилата.

4. Държавания апарат има огромни правомощия за насилие

Само напоследък нелепо измряха няколко човека по РПУ-тата, да не говорим за Чората, който стана първи мъченик на милиционерския произвол. МВР крои грандомански планове да послушва “целия интернет”, да забрани анонимните сим карти и да назначи на бюджетна хранилка десетки хиляди души, които да ровят в бельото ти, докато спиш. Решение: спазване на конституцията и евро нормите

5. Стотици дирекции и институции

Които взаимно се надпреварват кой по-малко да работи. Например хилядите души, които се занимават с “правата на детето”, всъщност са отгледали необходимата бюрокрация, за да станат осиновяванията почти невъзможни. Ако ти трябва дете – отиваш, вземаш го, никой никога няма да те потърси за нищо. Решние: драстично съкращаване на щата и сливане на всеки 2 чиновнически места в 1. Така ще може да с намери един читав служител, който да остане да работи на двойната заплата

Но да се върнем във лодката:

Оказва се, че в крайна сметка Петия я е приватизирал, после ипотекирал и щастливо живее в Монако със спестените пари на останалите. Изпратил е негов роднина/представител да стои на лодката за парлама. Да сочи курса и да се усмихва, да се прави, че има приятелка и прочие.

Народът гребе, но този смешко на носа хич не го мотивира да гребе повече и по-бързо. Къ’ф е тоя, че ше му работим, с какво е по-добър от мен? И що да плащам данъци, само да има той от какво да краде и да дерибейства. И защо да ходя да гласувам, след като моите братя по гребло ги няма в листите, там са някакви извънземни?

Щастието не е в парите

Но за какво ти е цялото това шастие, ако вече си умрял от болест, която в белите държави се лекува? Та може би не зависим чак толкова от Политиците, но са прекалено тежки и трудно ги носим на гърба си. За това си стоим там, в калта, в Кенефа на Европа и отказваме да приемем, че цялатата тази мизерия по някакъв начин сами сме си я заслужили. Кой обвинявате за Холокоста, Хитлер или доверчивия немски народ? Колко заповеди за убийство е издал Ханс от Бад Либензел?

You may also like...

8 Responses

  1. Основният закон на капитализма се свежда до формулата 80:20. Това означава, че 80 % от населението на една капиталистическа страна ще живее прилично, но едва ще свързва двата края.

    Останалите 20 % обаче ще са богати, защото те са тези, които движат индустрията, бизнеса прогреса. Тези 20 % прибират и ще прибират 80 % от парите, а инертните хорица, които попадат в гореспоменатите 80 %, ще трябва да се задоволят само с останалите 20 % от парите.

    Това е положението. Хубавото на капитализма е това, че всеки човек с ум, труд и кураж може да се нареди между онези 20 %, които имат всичко.

    Той може и ще направи това сам, защото при истинския капитализъм държавате не се намесва в икономиката и безнеса. А още по- малко в личните дела на хората. Ето това инж. Балкански вече цели 20 години не може да проумее…

  2. косьо says:

    “80 % от населението на една капиталистическа страна ще живее прилично, но едва ще свързва двата края”

    Аз си мисля, че приличното живеене не означава едва да свързваш двата края.
    И да, наистина водата е мокра.

  3. kind of a pimp says:

    значи сега ще ви обясня как стоят реално нещата. по принцип има 5 човека в лодката – 4ма гребат, 1 търтей си чеше цирея на гъза. още 3ма мургави са вързали един прогнил сал с парче сезал отзад и се влачат с лодката. те лежат по цял ден, няма кво да ядат, но периодично откъртват парчета от лодката и палят огън на сала.
    от 4мата единият е 20 годишен. той е най-отпред и не говори много. гребе докато види преминаващия наблизо кораб “Еразмус”. хвърля греблото и на крол го догонва. качват го на кораба. никой не го чува повече.
    2рият е на 30г., женен, с 1 дете и работи за 540лв/месец. той има вече над 10000 лв заеми и гребе също без да говори. наблизо минава лодка, плаваща под испански флаг. на тях пък им трябва някой да гребе, щото не могат (пък и не искат, пречи на сиестата и салсата). хвърля и той греблото, качва се на испанската лодка и никой не го видя повече. обеща да се върне.
    остават 2ма уж да гребат. единият е болен, а другият е пенсионер. те гребат, колкото могат, но тъй като са без очила, не виждат накъде. и влачат и търтея и 3мата паразита отзад. търсят с поглед пръвите двама, вярвайки че ще ги видят. някой ден. тва е.

  4. nname.org says:

    @kind of a pimp: мерси, брат, за допълнението

    аз съм “2рият е на 30г., женен, с 1 дете”, доходите ми са няколко пъти над 540 и пак гребането е жестоко, а спокоен бряг не се види 🙂 тя и испанската лодка взе да потъва с тази криза, нема къде да избяга човек и да си практикува професията като бял човек 🙂

  5. kind of a pimp says:

    дръж фронта, човече, дали на нашата или на чуждата лодка – не е важно вече… а и нали сте 3ма вкъщи, за добро и зло, винаги ще се справите, квото и да става 🙂

  6. rraycheva says:

    “зловредният ефект на калпавото управление е ограничен до 1/5 ” – твърде оптимистично (завиждам за този оптимизъм). Ролята на държавата като фа(о)рс мажор не е за подценяване.

  7. Терк says:

    Второто описание на лодката ми изглежда доста по-близко до реалността. Няма начин този, който се пресилва да гребе пряко сили и да работи за четирима, да не си скапе здравето за кратко време (имам до мен трагичен жив пример за това). Онези дето лентяйстват са истински малоумници, които не са способни да си дадат сметка, че също отиват към гибел. Трябва да се намесят санитарите от психодиспансера и да им сложат усмирителни ризи. Положението отвсякъде си плаче за диктатура. ЕС няма да ни я подари, те си нямат на хабер колко сме психясали от прекалено бързите и чести промени. Не забелязват и един “малък” трик, с който нашите бюрократи ни извеждат от релси перманентно – непрекъснатите смени на терминология и нормативна база. Едва някой успее да понаучи част от новите им умотворения в своята област на квалификация и хоп – излиза нов нормативен документ, който да го промени или замени. Просто не остава умствена енергия за творчески труд. Все едно играем на “прави като мен”, нещо, което дори децата намират за досадно и го избягват.

  1. February 3, 2009

    […] време и се съгласявам с него и за вредността на Държавата за България и за живота на един блог. познайте в коя фаза […]

Leave a Reply to Апостол Апостолов Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *