Флашбек

Случайно попаднах на стария хост на блога и ми стана интересно какви глупости съм писал преди 4-5 години. Май не са се променили много нещата, само псувните на квадратен сантиметър са с една идея по-малко 🙂

“в Горна съм и си почивам. почивам си от София и от себе си в София. гледам по Канал 1 как две хлапета се състезават на някакъв нискобюджетен рейсър за playstation единица.

някаква изрусена жаба води предаването и незнам защо си мисли че някой от “телезрителите” може да я понася. мутрата й ми е много позната и ми се струва, че беше младши репортер в “Милион и едно желания” или някой от по-нататъчните безкайно банални детски шоута с Л. Вучкова (“Кака Лили”). това, че си започнал да се снимаш на 10 години не значи, че трябва да продължиш да го правиш до 110. сигурно е потомствена телевизионерка и цялата й рода живее в телевизията. дано да измрат до крак под падащи съветски прожектори и неправилно маневриращи ПТС-та.”

“дадох за последен път стотинки на просяци. това не е милосърдие, това е бизнес. едиственият резултат от даването е, че утре ще дойдат двама цигани да ти искат.

писна ми! някой като свърши парите за пиене, грабва бебето и тръгва по трамваите да изкара още пет лева. вони от 3 метра на ракия и ще ми иска незнам си кво за незнам си какво. на наркомани давам, но на просяци – сори майкъл. режете си по един крак да ви знам, че сте истински и само 50% отиват при мутрите.

а най-ужасни са лелките които ходят по вратите. на тях директно им казвам да ме оставят намира и да отидат при “тези които ограбиха България”.”

“наложи се да тифецвам статуята на свободата. това, с изключение на една бивша съученичка, ми се струва най грозното и рогато нещо, което съм виждал!”