Немили-недраги
Ангел Грънчаров за блогването: “Моят блог вече повече от две години е моя всекидневна грижа, моя болка, моя радост, смисъла на моя живот. Когато човек иска нещо да каже – и има какво да каже – за него е най-голяма човешка потребност да има на кой да го каже: блогът ми даде тази възможност. Това не е писателска суетност, напротив, това е жизнена необходимост за пишещия. Всеки автор си създава своя публика: блогът ми даде тази възможност. И тази американска измишльотина – интернет – е виновна за това да мога свободно да изразя какво мисля.
Понеже у нас няма свобода на медиите, понеже те са окупирани – както всичко останало у нас, както и самата власт – от тодорживковата номенклатура и от нейните арогантни питомци, протежета и слуги, то такива като мен нямат друга възможност за изява освен интернет. Където се е приютила свободата за хора като мен, немили-недраги иначе.”
бай Ангел вади чуден блог, само трябва да подобри сценичното поведение във видео-изповедите си – твърде много мимики, примлясквания и манеризми отвличат слушателя от основната мисъл.
никой не е перфектен
Принципно хич не го харесвам. Дори напротив. Но в случая е прав и го е написал добре.
ю ар райт, бро. за много хора блогът е единственият смисъл на живота. и това си личи ужасно много. ужааасно много.
но ей – щеше ли да е толкова забавно? ако нямаше на какво да се посмееш вечер преди шоуто на азис и истинските хора.
то шоуто на азис и телевизията са пълни с истински хора, направо преливат 😉