Ще свършат ли природните ресурси?

Кака ти Сийка задава основателния въпрос и отговаря – няма да се изчерпят, защото първо ще се саморегулират като станат безумно скъпи и “Никой ресурс, даже най-широко използваните, не е безусловно необходим на икономиката.” НТП и т.н.

На теория е така, обаче на практика разхищението води до преболезнена липса,  възможно е основни суровини да изчезнат във вида, в който ги познаваме. Например в България до 10г. ще понамалее питейната вода и тогава хит ще са историите, как едно време сме миели Москвича с маркуча, после сме поливали доматиту и вода е имало за всички и всичко.

ХашДвеО-то само по себе си няма да се изпари, но ще смени формата си. Ептен няма да става за пиене от чешмата, и ще я влачим нагоре-надолу в бутилки, бидони, влакове и кораби. Вместо да ни идва дюшеш, ще я пречистваме и извличаме от солена с 300 зора. Много производства ще са принудени да инвестират в затворен цикъл, някои сектори като животновъдство и земеделие ще се видят в чудо и ще им се наложи да спрат да я пилеят. Възможно е сметките за вода да подгонят тези на тока, даже и да го надминат. Воден апокалипсис или постепенна пустинна адаптация – въпрос на гледна точка, късмет и превантивна държавна политика – разбире се, нулева.

А ние, ние какво да правим?

Ами ако стане чак толкова зле ще ходим на Север, към тайгата. Там вода дал Господ, ще заебем панелките и ще разпъваме юрти, ние прабългари ли сме или лукови глАви. Или Монголия, там пътища няма, но има кирилица и панелни квартали насред нищото, с пясъчни пътеки помежду им. Пак ще ни е родно, пък и скоро наши министри ходиха командировка да им подобряват икономиката, дръпнала е много със сигурност.