Аз [сърце] Люлин

Ако София не е България, значи има и друга приказка – Люлин не е София.

Обичам да се разхождам по липсващите му улици – пълно е с неудачници като мен, тук ми е родно и спокойно. Заедно изминаваме километрите между спирките, заобикаляме калните локви, притичваме, бягайки от лаещи кучета и търсим пощада, от неизбежното задължение да продължаваме да сме живи.

Местния китайски е тъжна гледка. Половината крушки са изгоряли, сервитьорката играе на праисторически компютър, в тоалетната няма хартия, а всички, цигани и българи, си поръчват само ориз и най-много салата.

Люлин е монумент, паметник на нереалните управленски амбиции и стохилядна арт инсталация, обрисуваща техния провал. Заслужава да го впишат в “Юнеско”.

Тук дребната  престъпност е в застой – никой няма повече от 10 лева в джоба си. Бедни, стари, навъсени и наведени хора. На челото им е изписано – “изхабени от освобождения и освободители”. Загубили гнева си преди столетие, примирени със съдбата си. Те знаят къде ще умрат и къде ще ги заровят – оттатък в Обеля. Поколенията се сменят, но Люлин си остава. За тях той е начало и край и може би дори го обичат, заслушани в бетонната му безмълвност.

You may also like...

7 Responses

  1. Милен says:

    аз съм чирпански селяндур и не разбирам…

  2. иво says:

    Ех, човеко, под влияние на Сашо Морфов от снощи ми иде да кажа: хъшове сте вие същи и Люлин е едно Гюргево, само дето нито Доган е Мидхад паша в Русе през 2009, нито Перник ще роди Българската легия.
    Объркана работа, с една дума! 🙂

  3. Поетично. Мерси!

  4. аня says:

    а красиво написано!

  5. Аз says:

    Много добър…

  6. scanman says:

    И аз така викам – много писател, много нещо се крие у тебе детсевика.

Leave a Reply to иво Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *