Не бъди “лесна”!

10-те златни фрийлансърски правила. Написно от дизайнер, но важи за всички области от живота и знанието, например преводачи.

dont-be-a-whore2.jpg

1. Искай депозит

2. Не предавай файловете преди финалното плащане

3. Пази се от дърдорковци

4. Не работи срещу процент от бъдещи печалби

5. Избягвай проекти, които са прекалено големи

6. Не прави дребни услуги в рамките на проекта

7. Документирай всичко писмено и по мейла

8. Не приемай чекове / за България – разсрочено плащане

9. Вземи парите за оптечатване предварително

10. Дефинирай максимално добре проекта, още преди започване

В оригинал и в подробности>>

You may also like...

6 Responses

  1. Longanlon says:

    Сила! Наистина важи за всички области на бизнеса.

  2. M says:

    Не знам как е при дизайнерите, но при нас преводачите нещата не стоят така.

    Тези правила важат, ако си фрилансър „на дребно“. Т.е. през ръцете ти минават (и си заминават) безбройни малки клиенти с малки поръчки.

    Ако обаче работиш с големи и сериозни компании, ситуацията е съвсем различна. Ето коментарите ми точка по точка:

    1 , 2, 3: в повечето случаи, си взимаш хонорара след 2 месеца. Големите компании с огромни по брой и обем поръчки към хиляди преводачи нямат време да плащат всяка поръчка поотделно. И понеже такива сътрудничества са продължителни във времето, няма нужда да се надлъгваш с „дърдорковци“ – говори се кратко и ясно, защото времето е пари:)
    4. Е абсурдно:) Защо да не разчиташ на подобряващо се заплащане, ако си вършиш добре работата? Това е все едно да кажеш: „Бе я го претупай тоя клиент – така и така няма да се върне“
    5. Големите проекти са си благина и особено, ако ти предоставят редовни и очаквани обеми – примерът, цитиран в оригиналната статия, е толкова преувеличен, че няма накъде: за ТОООЛКОВА големи проекти сериозните компании си намират няколко фрилансъри – тях ги е толкова страх ТИ да не ги оставиш по средата, колкото и ТЕБ – евентуално да не си загубиш другите клиенти, да не ти се обадят втори път и т.н.
    6. Ако клиентът е изряден платец и с редовни обеми, защо да не си свършиш работата, полагайки малко повече усилия по някой път?
    7. Никой вече не върти телефони… това се подразбира
    8. Дреме ти, че е криза…
    9. Кой печата? 🙂 Говорим за фрилансъри, а не за „комбинати“… Всеки си върши своето парче от даден проект и предава нататък по линията.
    10. Единствената точка, с която съм напълно съгласна 🙂

  3. nname.org says:

    @M: очевидно авторът не говори за голяма фирма, с която си имаш регулярни отношения.

    преведи на 30 човека по половин страница и ще разбереш

    погледни и оригинала, където са обяснени

  4. wakeop says:

    @M
    за т.4 май наистина недизайнерите (и непрограмистите) имат нужда от обяснение: “Не разчитай на бъдещи печалби и проценти” трябва да означава “Не се навивай да свършиш работата без пари срещу обещанието да получаваш процент от бъдещата печалба”. Всеки трети пресен собственик на ООД ще ти обясни каква страхотна идея има и колко ще спечели от нея… и как съответно ще те позлати и теб, само дето сега няма 5 лева в джоба си и не може да ти плати за работата ти. В общи линии хората, които прибягват до този похват почти винаги фалират преди да си успял да забравиш как изглеждат и колко ти дължат.

    за т.5 – от големите проекти се печели по-малко, отколкото от няколко малки със същия обем, факт. На дизайнерите се плаща и за идеята, т.е. за времето, в което съблазняваш музата си като замерваш кошчето за боклук със смачкани драфтове, лочиш кафе и драйфаш след снощния запой. Рутинния труд по привеждането на идеята в нещо осезаемо се измерва по-лесно количествено, а в един голям проект преобладава рутинния труд.

    за т.6 – не знам за някой, който стриктно да го спазва това, обаче познавам един, на който така са се качили на главата, че дребните услуги в рамките на проекта (т.е. тези, дето са подарък) често надхвърлят като обем работата по самия проект.

    т.7 – никой не върти телефони, просто ползва скайп и настоява да си говорите, не да чатите. Когато го одрежеш под предлог, че са ти възпалени ушите и не чуваш добре, започва да изстрелва идеите си по параграф на 2 часа в продължение на седмица и очаква да структурираш несвързаните му мисли в стройно логично задание. Освен това идеите му от неделя тотално противоречат на тези от вторник и започвате разговора отначало…

    т.8 – клиентът хал хабер си няма от печатници… той иска (примерно) брошурата си в срок, на хартия, за която само той си знае каква е точно… Да пуснеш за печат тиража за своя сметка, означава ти да имаш излишни пари кеш, за да го кредитираш. А нататък по линията без аванс не приемат (за фрийлансъри пак важи, ако си фирма и те познават е друго).

    В т.10 винаги се препъвам. Колкото и време да отделя за уточняване на заданието, клиента винаги и задължително го променя в движение… В крайна сметка нали за това си наема фрийлансър – ако знаеше какво точно иска, щеше да се обърне към някоя известна фирма. Цитирам: “Ох, не знам какво точно искам да се получи – знам само какво не искам, така че колкото повече идеи отхвърля, толкова по-близо до истината сме…”

  5. nname.org says:

    @грух: мерси за уточнението за т.4, и аз се чудех как да го напиша в 1 изречение

    за т.9 се има предвид някой да ти плати за дизайна, ти по-бързо да го пуснеш да се печата за това сметка, и тоя някой да изчезне и да те остави на сухо

    “Ох, не знам какво точно искам да се получи – знам само какво не искам, така че колкото повече идеи отхвърля, толкова по-близо до истината сме…”

    в този случай трябва да си регламентирал да се плаща за всяка една идея и вариант и ще видиш как изненадващо всичко става от втория път.

    иначе клиентът си играе като котка с тебе, изпробва по 20 дизайна, убива ти един месец и накрая ти държи тон защо не е станало за 1 седмица, както си казал в нчалото

  6. wakeop says:

    nname… откакто започнах да калкулирам почасов труд, нямам проблем (т.е. всички са доволни), ама… тази култова реплика е на един бивш мой работодател и настоящ перманентен клиент, с който просто няма как да работя по друг начин.
    Когато някой те познава от нанайсет години и ти е плащал заплата, докато се учиш… винаги те брои за чирак, нема начин 🙂
    Просто цитата много добре отразява начина на мислене на голяма част от клиентите (да са живи и здрави).

Leave a Reply to Longanlon Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *