Няма нищо весело в нечия смърт, освен може би ако виенски полилей падне върху Евгени Минчев, но тема на днешната морална беседа не е смъртта, а нейното публично оповестяване (или комуникиране, както го наричат по-простичките хора).
На пръв поглед жанрът на некролозите напълно се възползва от напредъка в персоналните печатни технологии. Цветни, ламинирани и с дизайнерски елемент – некролозите не са това, което бяха.
На мястото, където го снимах, имаше още доста и помислих, че е наблизо е станала грандиозна катастрофа. Сега се вглеждам, и виждам, че Митко е увековечен в 7 (седем) различни дизайна, а компания му прави една черно-бяла женица на по-преколонна възраст.
На другите 5 снимки Митката изглежда съвсем обикновено момче, но тук е голям гъзар. Боксерките “Кавали”, прическата, позата, разкопчаната риза, черните очила, всичко говори за един истински баровец. За по-силен ефект е премонтиран пред вила в средиземноморски стил, а от него струят кинти и самочувствие.
Родителите му не са пожалили време и средства, но дали колажът ще утоли мъката им? Гледам снимката и си мисля, че Голфовете просто трябва да са забранени за млади шофьори.
Tags: 7 Comments
Или аз съм твърде старомоден, или цветен некролог ми звучи абсурдно и кичозно. Некролозите не трябваше ли да изразяват скръб по починалия, вместо банална гъзария?
хахахахххаххахахахаха
Дамммм, кичозният некролог е съпроводен и с добър правопис – неОтолима жажда гледам пише там.
Чужденците се стряскат от нашите некролози, а още повече се стряскат от черните ленти по вратите.
Не знам защо сме такива почитатели на некролозите. И защо изобщо лепим образите на починалите ни любими хора по разни спирки? Най-много ме стряскат разните шаблонни ‘стихове’, които хората се чувстват длъжни да вмъкват – някои от тях звучат направо глупаво (дори и след като пренебрегнем правописа).
Къде се намира този некролог? Интересно ми е да видя и останалите.
Това с некролозите е странна история, която от няколко месеца само се каня да проуча по-сериозно.
Трябва да са се появили у нас сравнително скоро – преди стотина години не е имало кой да ги печата (а често и да ги чете). В Западна Европа изглежда ги няма, откъде са дошли? Гърция, може би? Или директно са пренесени от вестникарския вариант?