Чисто естетически спорове

Откога чистата народна мъдрост е нещо неприлично, неподходящо за казване по телевизията? “Хвани единия, удари другия” се употребява от векове и е все така актуално, изчерпателно и елегантно със своята краткост.

“Който нож вади – от нож умира”, гражданино Грънчаров (Паси), и вашето политическо самоубийство беше колкото неволно, толкова и естетически зрелищно. “Умряхте” в името на “високия наратив”.

“Умряхте” в една чиста медийна среда, където министър председател посреща многохилядна подписка със “Здравейте, циркаджии”, а основния му конкурент всяко днонощие снася по бисер от сорта на “Станишев праща цигани да вадят боклука от кофите, да го ритат и да бягат.”. Откровени лъжи като “През последните 20 години не е имало толкова много пуснати магистрали.” се сипят от всяка партийна трибуна и дори не стават за тема на неангажиращ разговор.

Някои хора свикват художествено-естетически съвети, докато други си разпределят последната останала земя по Черноморието. Нищо ново под слънцето, тази практика сме я шлифовали до съвършенство през последните 60 години. Вътрешнопартийна лоялност и външнопартийно лицемерие. А проблемът на давещите се остава все така лично техен.

Но аз знам какъв е вашият дерт, гражданино Паси. Подскачате, когато за политика се говори на нормален български. Защото така аканите гащи лъсват за секунди. Няма коалиционна политика, национална стратегия, политическа отговорност, обществено обсъждане, кулоари, кръгли маси и публично-частни партньорства.

Ако разчистим кухите фрази, остава материя, доста ясна на “масите”: кой какво е ял, кой с кого е пил и кой къде е взел.