“Аз се самообезпечавам финансово, работейки като фотограф и барман по няколко вечери седмично. Не съм цъфнал и вързал (а и с тази криза става все по-сериозно), но имам време за писане и нямам остра нужда от богата жена. Всичко постигам с труд и пролетарска дързост.
Работата ми позволява да се срещам с хора от цял свят (работя в „Шератън”) и за мен това е съзнателен избор – да съм с ръка на пулса на ближния. Освен това имам време сутрин за библиотеки, за допълнително образование. Не помня ден, в който да съм спирал да уча. Имам един приятел, математик, много забавна личност, който някога в шуменските общежития, в най-най-гладните години казваше: „Аз днес може да пропусна да ям, ама трябва да науча нещо.” Сега е професор, преподава в Северна Каролина.”
Интервю със Захари Карабашлиев>>
Tags: 2 Comments
Пич е. Харесва ми.
Хубаво интервю.