Да повием бедстващите артисти
Има един жанр последните 40 години в родните новини, “Актуален тревожен репортаж”. Отива репортерката Х в дом за сираци/училище/затвор/болница/обществена тоалетна и снима ли снима, с треперещ глас ни осведом(л)ява за чутовната несправедливост/жестокост/немърливост, която току-що се е състояла там. Репортажът е от лесните, защото проблемът си е там от години, всички си го знаем, опасност междувременно да се разреши няма, а “съответните органи” отдавна са си го преместили в другия крачол и имат подготвено писмено становище, че тая работа не е тяхна работа.
Ако гледате редовно новините, поне веднъж седмично имате шанс да се насладите на рядка разновидност на този жанр – репортаж, в който се говори за лица със “значими обществени заслуги”, които (хлип) са оставени на “произвола на съдбата”.
Да се запознем с бедстващите артисти
Леля Ганка от “Трио Българка”, които дои крава докато “гласът й пътува в Космоса”. Стоянка Мутафова, която бере гъби в гората, за да има какво да яде и народен артист Петър Петров, който едва ходи, защото няма пари за нужните му вносни лекарства. “Те са дали всичко за България, а България не им дава нищо”. Патос, драма и чувство на жестока несправедливост. Хлип-хлип.
Обаче
Ако поставим мравка под лупата, се вижда, че няма такова нещо. С какво тия хора са по-добри от баба ми, Бог да я прости, която е бухала 30 години и е научила едно 5000 келеша да четат, да пишат и да рецитират Ботев? Кой им дава правото на драгите артисти да ядат, а останалите 2 милиона пенсионери да стоят гладни? Не са ли пили от живота с пълни шепи, докато са играли Хамлет пред Другаря, не са ли взели апартаменти и Лади кой колкото може да носи?
Кой ебал – ебал, сега е време по равно да затягаме коланите. Да не се делим на “интелигенция” и “други”, щото ясно се вижда кой е по-умен. Ако някой едно време е играл от душата си, той е знаел защо го прави, и не е било заради безплатните кебапчета.
Като някой ми каже “Те са дали всичко за България” веднага го питам какво се има предвид под “всичко”. И ако наистина са дали “всичко”, то тяхно ли е било “всичкото”, че така лесно и от сърце са го давали.
Ами то … и Бай Тошо и другарите му даваха всичко за българо-съветската дружба, пък после се оказа че са давали от нашите (а не само от техните) неща.
А също “ние построихме всичко”. Много се гордеят с АТЗ-то, ТЕЦ-овете и Кремиковци. Бе всичко с големи комини.
бедстващите артисти от соца наистина бедстват, мъчи ги некадърност и безочливост.
и в
….
и в господарите на ефира по същия начин действат, да вкарат зрителя в някаква сълзлива сапунка, а тези със заслугите са ми през….
мене най-много ме дразни Ани Салич и кравешкия й поглед, с който съобщава някоя трагична новина, още малко ще се разплаче, къде го е гледала това не знам, никъде в големите инфо канали няма такова нещо
кравешкият поглед явно е нашенски патент, ще го сублицензираме на CNN 🙂
Браво право в десятката!
Любим мой рефрен е как държавата не прави нищо за изкуството и цялата армия художници, кинаджии, музиканти, артисти и писатели си спомня с умиление как държавата майка ги галеше и засипваше с грижи.
Съгласем съм на 100%.
Поздрав за мнението.
Дзвер,подсети ме,че нещо не се сещам,през последните 20-30год. нещо друго освен хотели да се е построило?
Жестоко казано, но си прав. Най-ми харесва това за баба ти. И аз имах такива баба и дядо.