Пресоляване на манджата

или как медиите се потят да превръщат хората, които познавам в чудовища, които не искам да познавам

За да си придаде важност, медията винаги представя госта в позитивна светлина. Неудачникът с неплатен наем става млад обещаващ писател, наркоманът става “култов” ДиДжей, a мухльото, надживял няколко ръководства – “доайен”. Всички заедно жънат световни успехи, точно се връщат от семинар в Карлови Вари и “пробиват” в MTV, в World Chart Express.

Козметични подобрения. Маскарад. Игра, играна от десетилетия. Гледаш лице, а то се оказва маска. Гледаш маска, а тя се оказва лице.

Медиата хваща хората за ушите и ги хвърля в една виртуална реалност. Декорът е различен – за да излязат добре снимките, бръчките са изгладени – с ютия и фон дьо тен, дрехите са модерни – каквито не биха си купили посмъртно. Думите са кадрирани в устата им, грешките – отредактирани, реакциите – заучени.

Медията им се подиргава, докато ги натиква в собствените си калъпи и ги консумира за собственото си едноминутно удоволствие. Дори не им плаща хонорар, само когато ги съблича голи или ги заключва в кутия с камери. Безплатно разменя тяхната наивност за залък от нейната безбрежна лудост.

Прекаленото отразяване поврежда действителността.

Горко им на интервюираните. Образите, които остават са пластмасови отливки на самите тях, бездушни чудовища складирани във прашен склад, използвани декори от един кръвожаден маскарад. Хвани водачите, а стадото ще ги последва само.