Блогъри ремонтират Хаити

Чета с интерес как родната блогосфера отреагира на трагедията в Хаити, една държава, която никой не знаеше къде се намира допреди седмица. (А 98% от българите никога няма да научат къде се намира). Едни обвиняват Капитализъма, други Социализъма, трети Историята, а аз лично подозирам, че Иван Костов и Милен Велчев са пипали там и са предизвикали всичко катаклизми. Хубаво е да става дискусия, на надали българският език има възможностите да опише брауновите движения на 10 милиона гладни негри… Логичният извод е, че няма точна дефиниция за комунизъм и капитализъм, всичко се решава на парче и на място. Както гласи поговорката: за едни сватба, за други брадва.

Този коментар  ми се открои като смислен:

Mr. Ice:

“И какво се оказа сега. Първата и единствена държава в света освободила се от робство с бунт трябва да запише в учебниците този еуфоричен момент от историята си като най-голямата възможна глупост. Да помислим. Ако бяха останали френска колония сега щяха да имат пътища, болници и чиста вода, нямаше да плащат колосални наказателни суми и половината им население щеше да се е преселило в Париж. Но не би. Лошият им късмет ги е изправил на зъби и нокти срещу тотално превъзхождащата ги сила, та до ден днешен да плащат за красивия, но напълно безмислен миг на илюзорна свобода. Нека запомнят този урок всички роби неживеещи в съседство с голяма империя от себеподобни (по цвят на кожата).

Един интересен въпрос е: що е то демокрация от прости, прегладнели земеделци. Аристид бил избран демократично. Сигурно е спечелил тълпата с позоваване на някой извечен вуду-закон и песен от репертоара на Обама. Интересно как е виждал в бъдеще развитието на мини-комуната си наречена държава. Поредният малък диктатор.

Американците (републиканците) може да са злодеи, но си знаят интереса. Ако имаше и най-малка вероятност Хаити да стане развита икономика, те щяха да инвестират цели състояния в идеята. Защото на една развита страна те могат да продадат много повече стока от някакъв си фураж. Да се каже че нео-колониализмът има за цел продажбата на евтин ориз е смешно. Е, вероятно са продали някоя и друга пушка на бунтовниците (една от многото групи), но така е то в живота – съплай & дименд. Местните явно обичат да се борят за нещо. По-лесно е от да ореш земята. А и свършва по бързо, било то с куршум или с медал… Интересно как хора живеещи с един долар на ден произвеждат по-скъп ориз от дебелаците от север. То бива дъмпинг ама това направо намирисва на кетъринг.”