За чалгата като такава

Според мен чалга-културата не е причина, а следствие. Народът не е прос и пасивен, защото слуша чалга, а защото липва качествено образование и стимулираща среда. Една личност не се изгражда с ноти и вокална орнаментика, за това се иска да се прочете една книга, да се напише едно есе. Народът – това сме ние. Аз, ти, брат ти, майка ти, баща ти. И всички ние избрахме по-малкото зло: Азис пред Графа, Мария Илиева, Групата, 032, Аксиния, Зара, Ахат, Нора Нова, Драго Чая, Виолета Здравкова, Киро Скалата и Моника Люински. Милко замени Васко Кеца и от това никой не умря.

Доста (смятащи се за) интелигентни хора не понасят поп-фолк, но това е по техни лични причини:

1. Не желаят да се променят

2. Мразят всичко турско, мюсюлманско и ориенталско. Програмирани са качествено от Бай Тошо-вата пропаганда и са винаги готови за война с Турция. Дори когато маат баклави в Истамбул

3. Чрез отношението си към чалгата водят малка лична война с българската национална идентичност. Отказват да признаят, че са родени в кенефа на Европа и се страхуват от вероятността, да умрат пак тук. Напълно основателно.

4. Вътрешно са големи хуманисти, биха желали да съберат милион и нещо цигани на един стадион, да ги залеят с Вениш и да търкат докато изчезнат напълно. Малко е нелогично, докато Емилия пее за любовта, да се сещаш за жипси кингс, но винаги е така, покрай сухото гори и мокрото.

5. Мразят педалите. Чалгата е култура на свободолюбиви хора и никой не ти иска обяснение какъв си и защо си такъв. Повече от половината певци са “на другия бряг”, и това е проблем само и единствено за фенките им

Битуват някакви мнения, че чалгата “изяжда” пазара на “другата музика” и й пречи да съществува. За мен това са пълни глупости, все едно Братя Аргирови да се сърдят на Бийсти Бойс, че са им взели публиката. Или Стефан Данаилов да иска репарации от Жан-Клод Ван Дам. Това е отворена система, каквото си посадиш, това ще жънеш. Хората не са прасета, да дъвчат това, което им изсереш в паничката. Набичи по всички телевизии и радиа албумите на Фънки и ще видиш как веднага ще нападнат бензиностанциите за някаква нормална музика.

Въобще не разбирам защо Миро Каризмата трябва да се толерира за сметка на Глория. Единият имитира Колдплей, другия – Цеца Величкович. И двамата са за бой.

Чалгата е място и на някои локални феномени. Съвременната певица взаимства черти и от Памела Андерсън, и от Джена Джеймисън. Същевременно е много силна, независима и (изглежда) сексуално агресивна. Феминизъм до дупка. Ако малко ги следиш, се вижда, че еротичното е театър, най-просташките песни ги пеят най-целомъдрените певици.

Големият проблем на чалгата е, че 2/3 от записите са боклук. Това е нормално за културен продукт, който се произвежда на килограм. Денс и поп музиката по света е същата, но нея никой не я гледа под лупа. Албум на Бритни да си слушал цял? Щото аз съм слушал и пак е боклук. Идеята на популярната музика е да ти грабне вниманието и да те задържи “на обороти” за 3 минути и после чао. Не е правилно да я мерим с един аршин с нормалната музика, която се опитва да бъде уникална и да остане във времето.

Не на последно място фолк изплнителите демонстрират морал и последователност в интервютата и изявите си. За разлика от поп “идолите”, които са винаги хлъзгави и се въртят като фурнаджийски лопати. В чалгата повечето хора са от провинцията и са малко по-прями, докато естрадниците са по-често от София и държат на добрия камуфлаж, правят се на милионери до последна капка кръв. Това не е нещо трудно за усещане от едно 12 годишно дете и може да повлияе при избора кой плакат да отиде на стената и кой – в кофата.

В крайна сметка каквото и да си говорим, чалгата превзе не само масите, но и масовия вкус. В което няма нищо лошо. Но остава на нас да се борим с простащината.