Интервюто като манна небесна
Ако включиш телевизора или отвориш вестника, ще забележиш една ясно изразена тенденция – отказ от диалогичност. Винаги има една страна, която е правата, а всички останали нещо са се заблудили. И така всеки проблем има ясно и точно решение, което е различно според интересите, които обслужва медията.
Четвъртата власт отказа да мисли
Опитът я е научил, че това е силно нездравословно. Оставаш без работа, бият те с чукове, интелекта в “професията” не е плюс, а минус. Не задавай въпроси, че едикаквоси. Медийният конфорт за кралските особи е достигнал невиждани висоти – бутафорни пресконференции, ограничен достъп, табута, предварително одобрени въпроси
Интервюто
е идеалния жанр, в който като “журналист” можеш (уж) да изразиш позиция, но да абдикираш от отговорност. Викни Ахмед Доган и той с радост ще ти разкаже как е най-добрия, и “гарант за етническия мир” и как неговата чиния не е летяща, само плуваща, те всички вече имат по една такава, нищо работа. Ще те омая и дори може да те убеди. Сладкодумци колкото искаш. Викни Волен и той ще ти изброи 20 причини, защо Ахмед е за затвора, половината основателни.
Интервюто не изисква мисъл, изисква микрофон. Чудесно и лесно пълни 2 страници или 15 минути предаване. Няма нужда да правиш нищо, за да изкараш пари, просто каниш 5 пъти ДПС и 1 път Атака, кеф ти плурализъм, кеф ти паламуд, даже ако стане по-жълто, може и рейтинг да си докараш.
Последствия – никави
Според даващия интервюто, това е само “едно лично менение”, дори рядко това е позиция на партията, която е дошъл да представлява, защото партийните интереси се въртят като ветропоказател. В общото надвикване всеки представа своята приказка, и ако една лъжа се повтори 1000 пъти, това става “общественото мнение”. По този начин закопахме 600 или повече милиона държавни пари в Белене, а отговорност за “атентата” никой не пое, БСП продълважат да пускат по “участия” малоумника Петър Димитров, който преди година и нещо убедително спасяваше Кремиковци, пак с пари от бюджета.
До къде я докарахме
Тази сутрин Гоце Първанов пя своята песен по Битивито, а по Нова сам Бойко беше слязъл от небесата да разяснява плюсовете си. Чия истина предпочита, зрителят можеше да избере с дистанцонното, но всъщост получи две различни торби лъжи, които рано или късно ще гръмнат, и е ясно кой ще плаща пак за последствията.
Има една приказка за баницата, още доста баница има да изручаме, докато спрат партийните книжки да ни “оправят”.
Хм.
Интересно.
На предишния пост с бъзика за бг студента веднага са се намерили коментатори против, а тук още се притесняват да бълнуват смело.
Поне студентите по журналистика къде са? 🙂
В случая си прав, но по принцип да направиш истински добро интервю е цяло изкуство.
Мога само да кажа: не съм фен на журналистите – 90% от тях са скандалджии (търсят скандала). Но при все това… даже мацките ги кефи тоя филм:
http://www.imdb.com/title/tt0870111/
(фрост/никсън)
Защо ли?! Не е лошо този филм да се направи задължителен за да завършиш журналистика…
А да, и тая оценка от почти 40 000 гласа 8/10 не съм я сложил аз 😉
Не е така. Интервюто е много труден жанр, защото за него е задължителна драматургията и динамиката. А, ти говориш за България? Тук се напълни с дръжки на микрофони, за сметка на изчезващите журналисти. Знаеш ли как се правят тук интервютата?
1. Вика те главния редактор: “Миче, ей ти телефона на депутата Бабаитов. Звънни му, има да ти казва нещо.” Мичето се кокори. “Ама кво да го питам?” “А, не се притеснявай. Ние сме се разбрали, той ще ти обясни всичко и ще ти каже кво да го питаш.”
2. Журналистката Мици получава инструкции на възглавница от министъра Лютибродкси как да пробута интервю на определена тема на главния си редактор. Или пък съответната сума. И тогава на всички оперативки Мици започва представянето на идеите си така: Правя едно разследване и мисля, че Лютибродски има много интересни доказателства. Да му взема едно интервю?
Кви интервюта? Ако ти се чете хубаво интервю, чети Playboy интервютата, ама на американското издание. Те са трепачи. 🙂