От блогове към книги 2
Сетих се за още 2 3 аргумента към предишния пост, темата е какво би могло да те мотивира да си отпечаташ постовете като книга:
1. За да направиш купон
Представянето на книга/албум е ритуал със слаб практически, но голям социален смисъл. Набиваш пари, за да си купиш признанието, което и без това заслужаваш. Можеш тънканата да наемеш някоя галерия (картините се продават, но ти не си на процент), където да поканиш много хора, които по този повод ще се присетят, че те познават, ще си облекат новите дрехи и след литър безплатно вино с часове ще те потупват по рамото. Какво му трябва на човек, освен едно потупване по рамото. Особено от професора от университета.
При блоговете няма такава традиция, хората да се събират физически и да празнуват нещото, което ги свързва. Би трябвало всеки богър да прави купон на всеки 500 поста!
2. За да превърнеш текста във веществено доказателство
Един сайт е нещо преходно, днес го има сървъра, утре го няма. Оптечатването би могло да фиксира информацията във времето и пространството, хората да могат да я разнасят и да се лупат нея по главите. Такъв случай е може би Иво Инджев, който чрез преиздаването на идеите си, даде допълнителна тежест на неудобните си въпроси към презитента-ловец. Дори изкара пари, което е интересен феномен, явно от толкова манипулации, е възниканал пазар за политически неманипулирана информация.
3. За да прескочиш редактора
Ако склонен да публикуваш в списания, но нямаш необходимите сексуални/роднински/приятелски връзки в тези кръгове, може би е по-лесно да прескочиш едно ниво на хранителната верига и да отидеш на книга. Там редакторите са по-благосклонни към (проклетото) творчество, нямат задачата да рекламират под формата на статии и като цяло не се очаква от текста да изкара пари, успехът е да се избие мастилото и хартията. Дори няма толкова да ти се бъркат, но ще получиш (мега) грозна корица, вместо относително читава илюстрация към текста.
Да си издадеш блога на книга е като да си запишеш пеенето под душа в албум, да направиш изложба с последните страници на тетрадките си или да си филмираш напиванията. Няма смисъл. Но пък го правят масово и любят неправилно майката на литературата така. Пълно съгласие с твоята позиция.
не казвам, че е лошо, няколко човека го направиха в качеството на експеримент – ок, но като станат 10 вече не е интересно
има смисъл, ако самият блог е преднамерено написан като книга, и това де факто е книгата, части от която изпълзяват по-рано като блог..
блогове, поезия, списания, всичко е в един кюп, но има известни граници и надали е възможно с един и същ текст да задоволиш всички публики. става, но намирисва на графомания
а лоши книги са излизали, и ще излизат винаги, въпросът не е технологичен
Правилният път е от книга към блог. Защото блог значи интерактивност и злободневност преди всичко, той дори не е и сайт. Хард-копито значи хард прозрения. А графоманията, причината за лошите хартиени книги, си е съвсем на място в блога. 🙂
за мен основната разлика е в дължината на съобщението.
една книга е пост, който е доста дълъг и се чете 1 седмица 🙂 това позволява множество герои, градация, дълбочина на изказа.
книга четеш легнал и при пълна концентрация, блог четеш за 1 минута в офиса, докато правиш нещо друго и ти бръмчат съседите на главата. даже прелистваш 10 поста и зачиташ части от най-крещящия
добави и едно
4. Да подпомогнеш финансово българското книгоиздаване и печатарска индустрия.
няма да сбъркаш 🙂