Баснята за Коелю и торентите

 Обще взето същото, но преразказано през други хора

Обикновено авторите пишат, преди всичко, за да бъдат четени, и интернет е идеалното място за всички – от прохождащите до известните. Прохождащите и все още неизвестните много по-лесно се популяризират чрез интернет, публикувайки в собствен блог или в утвърдена вече електронна библиотека. А известните автори много добре знаят, че интернет е една голяма реклама за тях. Много известен е примерът с Пауло Куелю, макар и да има все повече и повече такива като него. В интернет пространството Куелю просто няма равен. Негови творби са даунлоудвани над 20 милиона пъти. И от това продажбите му не само не са спаднали, а са се увеличили.

А ето и историята: През 1999 г.одина Паулу Куелю се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. Решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи – на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил потресаващ. Безплатното разпространение в интернет на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за някакви си две години.

Куелю е един от най-ухажваните от издателствата автори. Той се радва на милиони почитатели по света, като е успял да продаде 100 милиона книги по традиционния начин – срещу заплащане. Но той е от малцината, които разбраха истинския потенциал на интернет и не се уплашиха от него. Още от 2005 г.одина той изгражда цялата си „пазарна“ философия на издирването на пиратски сайтове, нелегално публикуващи неговите книги. Но той не ги търси за съдебна разправа и баснословни обезщетения, а за да ги насърчи да действат в същата посока. А уеб адресите на пиратите той с охота разгласява на своите читатели, които продължават да растат в геометрична прогресия.


Всъщност, в издателския бизнес колкото повече едно произведение е в обращение, толкова повече се продава. Опитът на много издателства показва, че логиката „един пиратски екземпляр = един непродаден екземпляр“ никак не е логична. Например да си представим, че читателят (потребителят) Х влиза в една електронна библиотека и си сваля книга. Прочита я и тя толкова много му харесва, че решава да я подари на някого. Но, съгласете се, че не можете да подарите купчина листи формат А4! Тогава отива в книжарницата и купува книгата. Какъв е резултатът?

Един „пиратски“ екземпляр = един продаден екземпляр. Има хора, които правят това няколко пъти и тогава един „пиратски“ екземпляр = няколко продадени екземпляри. Но дори и нашият потребител Х да е останал без пари и да не може да си позволи да подарява книги, то той ще говори за нея с близките си, приятелите си, колегите си и рано или късно някой ще я купи или извърши описания по-горе процес (сваляне от интернет-прочитане-купуване-подаряване). Какво става обаче, ако книгата не беше се харесала на потребителя Х? Не само, че няма да си я купи, няма да я подарява на приятели, но и ще оплюе сред близките си и във виртуалното пространство. Така че ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгите си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от тях, то премахването на електронните версии няма да им увеличи продажбите. Такива опити са обречени на неуспех в днешния информационен свят.

You may also like...

10 Responses

  1. lammoth says:

    Не съм голям фен на Куелю, първите му две книги, които четох са свестни (Петата планина и Алхимикът), но след това си е лигоч. Както и да е, аз го уважавам за това, което е направил, хубаво и други да се учат.
    Дразнещо е как издателствата гледат на потребителите/читателите като касичка за пари. Залети сме с хиляди книги, но само шепа от тях стават за нещо. Нали не очакват да дам 20-30 лева само за да видя дали книгата си струва или не.

  2. nname.org says:

    и аз не съм му голям фен и по-скоро споделям мнението, че опошлява и принизява литературата като цяло

    обаче не надявам Издателите да се поучат от опита на човека, чиито плакати печатат в голям формат и лепят охотно по стените на книжарниците

  3. nname.org says:

    това за “касичката” е вярно, особено ме дразни как се печатат книжи с лошо качество – суперсмотани корици, лоша подвързия, слаб превод… няма грам отношение

    малките обеми се надуват с по-едър шрифт и прекалено често, даваш 10 лева, за да получиш едно нищо

  4. Димо says:

    “Залети сме с хиляди книги, но само шепа от тях стават за нещо.” – то и положението със филмите е същото….

  5. wakeop says:

    Мен пък номера с по-дебелата хартия адски ме дразни. 2.5 см книжно тяло за 230 странички определено е прекалено.

  6. Всъщност, няма никаква басня. Той самият разказва тази история в една своя реч, която аз бях превел преди 2 години.

    Може и да е спорен автор, но Коелю е наистина един от най-напредничавите в усвояването на интернет и използването му за пряк контакт с читателите. Това покачва доверието към него и в крайна сметка води и до повече продажби.

  7. Dolce vita says:

    Точно така. Това е и моята позиция. Бил Гейтс, доколкото ми е известно, отдавна разбра какъв силен рекламен канал се крие в пиратството и спря да гони домашните пирати, само корпоративните. Вече го писах като коментар в един друг блог, но ще го напиша и тук: докато пиратите дават съдържание безплатно – всичко е наред. В мига, в който се опитат да събират пари от краденото – както правеше навремето Арена – това престава да бъде свободна размяна и се превръща в препродаване на крадено. А защо издателите първи не пуснаха легално съдържание срещу минимално заплащане – за мен е пълна загадка. След като те купуват заедно със скъпита права за хартиен носител и много евтините за електронен носител.
    Моята прогноза е, че цялата акция е защото накой се кани да пусне бизнес пей пър даунлоуд. Както през 2006 гониха торентите, защото – както после разбрахме – някой искал да прави бизнес с пей пър вю. А още по-голяма загадка е каква е изгодата на г-н Явор Колев от разчистването на терена за нов бизнес. Дали изгодата е материална?

  8. Нека споделя, че много малко са хората, които четат на екран. След като прочетат няколко страници и книгата ги грабне, или прелистят набързо (като в книжарница) и харесат книгата, те си я купуват, за да не си морят очите на монитора.
    Но с тази параноя и материалистично мислене – „да не ме окрадат, да не ме лишат от правото ми” май до никъде няма да стигнем. Кой каквото сее, това и ще пожъне. Колкото и да забраняват торънтите, книгите пак ще се сканират и пак ще циркулират онлайн. Не е ли време бизнесът да си промени моделите на работа, но най-вече парадигмите?… В 21-ви век не можеш да действаш като през 18-ти…

  9. nname.org says:

    @долче вита: не мисля. че някой иска да започва бизнес, просто НСБОП ходи на всеки сигнал, стига да е уверен, че не става думаза някой истиски престъпник и няма после да им дърпат ушите

  10. Dolce vita says:

    Не е така, и НСБОП за хора, и те деца хранят, и те искат да ги мотивират. Е, има и два три психопата винаги, които се хващат с тази работа, за да се правят на Рамбо, но не са масовката.

Leave a Reply to wakeop Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *