Възможно ли е семейното щастие?

You may also like...

23 Responses

  1. lilia says:

    Нека да сме наясно-не понасям подобен тон.Отвратително е.

  2. lilia says:

    Разбира се че е възможно семейно щастие, но моля , без упреци.

  3. nname.org says:

    какъв тон? с кого говориш?

  4. вои says:

    леле колко глупости

    иронично-назидателният тон е върха

  5. asktisho says:

    Човече, иска ми се да ти стисна ръката! Упреците са неизбежни, разбира се, защото хората най-много от всичко мразят да им се съобщава истината в очите. Изпитвал съм го на свой гръб 🙂 Обаче ти си напипал чудесно сърцевината на проблема, написано е много увлекателно и дори намирам “тона” за забавен, да ме прощава госпожицата малко по-горе 🙂

    Точно така стоят нещата в българското смейство. Предполагам, че това важи и за други страни и народи. Няма как, просто – обличаме еднакви дрехи, караме еднакви коли, гледаме еднаква телевизия и посещаваме еднакви сайтове. Тук всичко е секънд-хенд, защото стандартът е по-нисък, но търговските марки са същите. И бракът е “секънд-хенд” в България.

    Един мъдрец посочва трите източника на човешкото страдание: бракът, държавата и религията. Не бива да ги бъркаме с любовта, родолюбието и вярата. Първите са изкуствени конструкции, създадени от човека и представляват средство за контрол над други хора. Поддържането им неизбежно води до страдания, защото противоречи на човешката природа и на естествените закони. Вторите са идеалът, зад който е скрита манипулацията.

    Няма как 9 от всеки 10 семейни да са щастливи при положение, че денонощно полагат усилия да подражават на изкуствени маркетингови модели, както правилно си забелязал. И бъркат идеала (любовта) със сделката (брака).

    Не бива да забравяме, че човекът е полигамно същество по природа. Жените се нуждаят от генетичен партньор, за да се възпроизведат, но те се нуждаят и от много други партньори, за да запазят разнообразието в природата. Срещу което тя ги награждава с усещане за щастие и личен просперитет. Мъжете, пък, стават меко казано излишни, след като се възпроизведат с една жена. И тях природата ги възнаграждава с щастие, ако си разпространяват гена сред много жени (“множете се и се плодете”) – дава им чувство за собствена значимост и просперитет.

    Хората, както виждаш, правят каквото им е заложено от природата, независимо какво твърдят фалшивите им норми и институции, че е редно. Сега го правят повече, отколкото преди, защото бракът отхлаби своята хватка. И е на път да изчезне съвсем като институция през идните столетия.

    Сега сме по-информирани от преди. Информираният човек е по-трудно да бъде ограничаван. Само въпрос на време е той да започне да се освобождава от старите институции и норми, които, меко казано, му пречат да реализира себе си. Като индивид. И естествените си заложби.

    Един мъж може да произведе повече от 3 000 деца по природа. За един човешки живот. Бракът го ограничава само до две или три. Не твърдя, че всеки трябва да се е*е на поразия и в обществото да няма на никакъв ред, но не бива да му забраняваме поне да се опитва да го прави. Обявявайки природните му истинскти за “грешни”.

    Да, моногамията съществува. Като изключение. Така че двойките от детство до гроб също са възможни. Затова ги има онези 10% – щастливите. Любовта е общовалиден факт. Като биохимична реакция в организма тя не може да трае вечно, обаче. Ресурсите са ограничени.

    И родолюбието е прекрасно. Бих убивал, за да защитя себе си, земята или хората, които ме правят щастлив, от които зависи оцеляването ми като индивид или оцеляването на моя род, но не бих го направил за говедата в парламента. Нито пък за някакъв “национален идеал”. Ако бях се родил по време на война, със сигурност щях да стана партизанин-дезертьор 🙂 Масовата кланница е за идиотите.

    Не виждам нищо лошо в това хората да се размножават с партньора, който намират за генетично най-подходящ в момента и после да бъдат щастливи с друг (други). Стига да полагат равни грижи за децата си, разбира се. И държвата да не гледа на децата като на частна собственост на майката, а на мъжа като дойна крава и банкомат на два крака, както прави американската държава, примерно.

    Всичко това може да се урегулира със закони, а самите деца въобще не е вярно, че се нуждаят от двама родители, за да получат подходящо възпитание. Две е по-малко от десет и десет души ще ги научат на много повече от двама. Иначе нямаше да съществува училището…

    Всички обичат децата. Особено своите. И повечето хора биха се грижили за тях до пълнолетие, дори законът да не ги задължаваше да го правят. Но не виждам защо това трябва да е за сметка на личното им щастие.

    Ако един човек ти е омръзнал или противен, няма смисъл да прекарваш десетилетия с него, само защото някога сте си паснали като генетичен потенциал. Оттогава ти си еволюирал. Той също. Вече имате различни потребности и интереси. Ако ви е хубаво заедно окей, ако не – кой пази опаковката от вафла, изядена преди 20 години в джоба си? Досадно е и пречи. Страданията са неизбежни. От това губят всички.

    Разбира се, има натури, които предпочитат стараднието и това е разбираемо, оправдано е. Това е тяхно право. Техен избор. Но решат ли, че страданието им е омръзнало, започват да обвиняват другите и да търсят причината в средата. Или в теб и мен, когато им казваме истината.

    За финал ще допълня само, че всяко действие/решение, което не е мотивирано от радост и вдъхновение, в което няма ентусиазъм, е пълна загуба на време. Защото на другите наистина не им пука. А човек е длъжен да му пука. За себе си. От това печелят всички. Поздравления за много якия материал!

    • Nikolay Stoyanov says:

      Достойно разсъждение на “вълк-единак”! Аваргадни идей, наситени с егоизъм и егоцентризъм, ако изключим цинизма на разсъжденията- могот да минат за оригинални.
      Семеен съм от 15 години! Много неща са ти липсвали в детство………..

  6. Nora says:

    Съжалявам, но не мога да се съглася с теб поне по няколко параграфа. На първо място обаче искам да те поздравя, задето си засегнал такава интересна (поне за мен) тема, тъй като аз самата много разсъждавам по нея напоследък. Докато улавяш общата тенденция, която се проявява в наши дни съвсем точно, не смятам, че по-голямата част от причините, които си изтъкнал, са първо – обосновани и второ – реални.

    Според мен основната причина е липсата на възпитание и упоритост в младите хора, които дойдоха неизбежно с размиването на патриахалните традиции в българското общество. Нека не се залъгваме – нашите родители, баби и дядовци също са имали подобни проблеми, а преди век и нещо браковете дори не са се сключвали по любов,а по сметка – следователно е било възможно хората да не се понасят дори от самото начало. Това, което те са имали обаче, е възпитание, че бракът е една от най-святите институции и че той трябва да се запази въпреки неразбирателството между двете половинки. Тоест, институцията е стояла на по-висока позиция от индивида, а днес това не е така – и ето какъв е резултатът. Може би е редно да вметна, че не пропагандирам някакви конкретни идеи, а просто си обяснявам ситуацията. И така, днес на младите хора им липсва тази нагласа, а повечето от тях се женят без да мислят и се залъгват, че любовта е вечна и всякакви подобни алюзии. След три години любовта изчезва и се оказва, че вместо на нейно място да се появят взаимното уважение, търпението и способността да разчиташ на някого (качествата, които биха запазили един брак), наяве изплува егоизмът, който е бил таен през цялото време… и така бракът се разпада.

    Мога да коментирам още много – по всяка от точките, които си набелязал, но рискувам да стана прекалено многословна. Така че се спирам дотук, с пожелания за много успех и поздравления за хубавия (провокиращ мислите) текст!

    • vihrena says:

      Разбира се, че човекът е по-важен от институцията! Институцията е създадена от хората и за хората, тя има живот доколкото е от полза на индивидите. Обратното е тоталитаризъм, бюрокрация.
      Хората са нещастни именно защото са възпитани, че трябва да “опазят” брака дори когато той вече не изпълнява функцията си. Т.е. фрустрацията идва от несъответствието между търсенето на щастие и наложената необходимост да се напъхаш в рамките на нещо изкуствено и ненужно.
      Разбира се, че има хора, които се обичат и живеят заедно ако не цял живот, то поне достатъчно дълго, за да се сметне за цял живот. И тогава техният брак е жив – защото ТЕ са заедно, а не защото не им се занимава с адвокати и премествания. Обратното, ако двамата вече не се обичат и не могат да живеят заедно, какво има да “запазват”? Какъв “егоизъм” е това да търсиш любов и да освободиш себе си и доскорошния си съпруг(а) от съжителство с необичен човек? Напротив, егоизъм, чак до мазохизъм, е точно вашето любимо патриархално възпитание – “ще се мъчим до гроб, защото така трябва!” Това според мен не е нормално и моля някой да ми обясни ЗАЩО така трябва, защо хората трябва да живеят нещастни в името на една фикция, измислена първоначално да е в тяхна полза?

  7. rr says:

    Ето до какво водят лятната отпуска и огромното количество национални празници през септември (които повечето прекарват в семейното гнездо), от една страна, и турските сериали: с техните семейни ценности отппреди 80 години.: яка липса на чувсто за хумор и дори праведен гняв. Предлагам да не се впрягаме много, щото изход има: ценностите на брака и семейството такива, каквито ги мечтаем, ще бъдат възродени от еднополовите дойки.
    М/удругото, полигамията си беше доста разхпространена и по време на социализма. Поне в градовете.
    Аз лично от изброеното най харесах фикс идеята – здравословно, в смисъл полезно, и за семейството и индивида, и за бабичките…

  8. Аресва, аресва! Даже го краднах току що 😉

  9. 8bit says:

    на някой хора им липсват времената на дайъл ъп модемите, че се възмущават ли възмущават!

  10. Тишко, имай малко повече вяра в хората и себе си, че такъв отчаян наистина даваш обяснение защо на жените в днешно време им трябват повечко мъже.

    • asktisho says:

      Ми не сме расли в една ясла, че да ме наричаш “Тишко”, ама хайде :)) То такъв “отчаян” тип като мене трябва на всичко да е благодарен 🙂 Проблемът е, че в три реда личен хейт трудно ще обориш, защитиш или предложиш някаква теза. Но това не е мой личен проблем…

  11. Бих се радвала да поспоря с някого, аз много обичам да споря 🙂 Обаче ако предварително си знам, че той няма да ме слуша, предпочитам изобщо да не започвам. Половината удоволствие се губи.
    За да не съм съвсем празнословна (въпреки, че в 1 през нощта това е простимо)… бракът, държавата и религията не са изкуствени конструкции, създадени за да контролират хората. Това са отчовешки образувания. От човека, за човека. Не са въведени за ден или два, а съществуването и употребата им са се наложили с времето, те са били потребни. Не на един властник, а на човеците. Донякъде си прав, че бракът, държавата и религията въвеждат ред и следователно зависимости и контроли, но пропускаш, че това е една от най-полезните им страни. Останалото би било вечна анархия, всеки би бил в конфликт с всеки, всеки би бил в конфликт и със себе си, опитващ се да установи свои собствени псевдорелигиозни правила на държане. В момента, в който пък ги установи, ще дойде някой бракомразец, който да му каже, че подреденият свят е хейтърски. Това, защото той не признава такива подробности като лексикално богатство на майчиния език и любов към своето.

    • asktisho says:

      Това е съвсем друго нещо вече 🙂 Прекалено дълъг и без това е коментарът ми горе, затова не се отпуснах допълнително в разсъждения по темата за държавата. Но цялостно заявих позицията си, че не съм за нейната абсолютна противоположност – анархията. “Дори най-несправедливият закон е за предпочитане”, са казали римляните. И са били прави. Освен това са били главорези 🙂 Държавата е неизбежното зло за ранните години на човешката цивилизация, но аз мисля, че вече е излишна. Замисли се, има 300 правителства на тази планета, което значи триста управляващи формации и формации в опозиция, триста администрации, триста многолюдни групи от привилегировани лица, триста различни данъчни системи, триста пъти повече граници, не-свобода и разходване на ресурси за поддържането на тази не-свобода. А навсякъде хората имат еднакви потребности. Според мен, във века на информацията и тоталната свързаност нямаме нужда от чак толкова много разходи и чак толкова много управляващи. По-скоро съм за глобално правителство, заето с общочовешките въпроси, като глада, мира, войната, болестите и прочие; и малки, но напълно автономни, самоуправляващи се общини. Тази идея все още звучи твърде еретично, обаче 🙂

  12. ss7 says:

    Хах,

    Възможно ли е ? ДА – първите 2-3 години .. После МСС…

    Мислех да дразня последната коментираща, но с човек намиращ религията за полезна институция това е безмислено.

    За брака и държавата нещата не не са кой знае колко по-различни.

  13. Съгласна съм до последната буква. Точно така стоят нещата в момента и причината се нарича липса на емпатия. Емпатията е луксозна стока, която се намира само у луксозни емоционално възпитани и емоционално зрели индивиди. А те се срещат ужасно рядко.
    Имам една забележка към asktisho. Мъжът може да се ицвъка 3000 пъти в живота си, не да създаде 3000 деца. Щото децата освен ицвъкване, искат и отглеждане, за да бъдат създадени. Така че един мъж може да създаде точно толкова деца през живота си, колкото и една жена. Другото се нарича разплод и се среща в свинефермите.

    • asktisho says:

      Съгласен. И, все пак, да не забравяме, че китайският император е имал 500 съпруги, 900 наложници и 1500 любовници, в резултат на което е оставил наследници колкото една малка армия. Понеже нямаме исторически сведения да е пришълец от друга планета, явно е бил най-обикновен мъж, като всички останали, при това доста е “цвъкал”. А за турския султан направо не ми се мисли. ..:) Така че в императорския двор, явно, също го удрят на разплод, като в свинефермите 🙂 Това е синдромът “So much money, so many girls and soоо little time” Моля да не се приемат примерите ми съвсем буквално, защото са силно понижени. Един мъж, освен че може да създаде много повече от 3000 деца в рамките на човешкия си живот, може и да се “изцвъка” многократно повече пъти :)) 3000 прави средно 300 пъти на година, т.е почти всеки ден, т.е само 10 от теоретически възможните 60 години активен полов живот…Ще ме извинявате за примерите, които са под вашето и моето интелектуално ниво, но вие започнахте да “цвъкате” първа, а природата е щедра до изобилие, което не се побира дори в границите на въображението ви, явно. Освен това, в коментара никъде не споменавам, че някой може да гледа 3000 деца. Нито че това е някаква смислена цел. Казах само, че може да ги произведе. А императорите даже и са ги гледали…Странно защо това не може да се каже за строителните работници?

  14. Религията не е институция, а турският султан наистина само е цвъкал, щото накрая винаги е оцелявало само едно дете 🙂
    Иначе се радвам, че всички цените темата за брака и че имате изградено мнение за него 🙂

  1. September 23, 2010

    […] Някак си от известно време ме избива на мисли, но пък рядко имам желанието и възможността да ги изкарам на яве. Понякога се случва да чета нещата, които си мисля – просто и някой друг мисли по същия начин. В случая попаднах на блог поста на на Свилен Милев – Възможно ли е семейното щастие?. […]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *