Кой кого изпързаля

Имало едно време един мазен хамстер. Бил малко противен, но поне бил добър фигурист, станал световен шампион. Министерството на спорта на Бананландия му подарило Хамър, да почувства и той голям мъж. Фигуристът се насвяткал като казак и започнал да го кара на зиг-заг. Ченгетата го спряли, направили му забележка, взели му автограф и го пуснали да си ходи, по живо по здраво, да убива по улиците. На тези ченгета никой нищо не им каза, въпреки че функцията им е превантивна, а не да се крият по храстите.

500 метра по-надолу наш Максим  и фрасва една кола в насрещното. Едно момче загива, едно момиче още е зеленчук. Хамстерът виси малко по арести, плаща едни 80 бона кръвнина и се измъква по терлици с условна присъда. Щял да плати още – ако прецени, че има пари за даване.

Поуката е, че няма поука. По-голямата кола сгазва по-малката, керванът си върви, кучетата си лаят. А който се смее най-мазно, се смее най-добре.

You may also like...

14 Responses

  1. lilia says:

    Да бе само хватки.И какво като извиваш ръце-къч тая -фръц. Голямо чудо че ми поомачкал тенекето.Ай сеа,кусури ще си търсим.Дай си ми тръбата на аспуха и да си ходя.Пък после и на салата може да стана.

  2. Анхел-Мунес Мендоса Педро Алфонсо says:

    “По-голямата кола сгазва по-малката, керванът си върви, кучетата си лаят. ”

    Еби му майката, бате…

  3. nick says:

    Баси, колко цинично и колко добре казано…
    Лошото е, че познавам хора, които ВЯРВАТ, че “той достатъчно е наказан” и че ” все пак е национално богатство”… и т.н.

    • nname.org says:

      какво богатство може да е този лумпен? типичния балканско-руски субект, който постига нещо и забравя къде се намира. медалите му няма да върнат живота на двама души.

      поне да беше футболист, а не пързалчик!

  4. snafuracer says:

    Няма такъв филм като достатъчно наказан, и много заслужил. Тоест, ако Христо Стоичков или Бербатов утре ударят някой пешеходец и го убият, те по-малко ли ще са виновни ? Помните ли оная притча за белите кости под земята и ангела ? Всички сме равни, няма по-равни сред равните, въпреки, че това е останало от комунистическо време. Убиваш – затвор, доживотен. Друга справедливост няма. Ако загубите роднина или близък човек по този начин, ще ви питам пак. Но в Бананландия човешкото сафари струва евтинко – къде 80 бона, къде 150, някъде там … мисля да отворя фирма и да каня богати чужденци да ни блъскат по пътищата, като оня скеч в “Улицата” ….

  5. Bloodymirova says:

    Поуката е, че престъплението няма наказание. Сефте.

    Мога само да добавя “нашата полиция ни пази”

  6. Този е пълен нещастник ! Ебаси смешният “шампион”

  7. Суворов says:

    Да не забравяме и Бананландия ТВ (БТВ), която излъчва сълзливи педерастии (с извинение към педерастите), за това как бъдещето на руския боклук било съсипано. :-/

  8. Swortlorzor5000 says:

    Добре, ама аз тук редовно излизам с контрааргумент: Кирил Маричков го направи същия трик и това едва стигна до медиите. За едни може дори не се дудне, а другите са за доживотен затвор. Смърди на двоен стандарт.

    • Суворов says:

      Маричков не блъсна ли неправилно пресичаш човек, трезвен?

      Има лека разлика, ако е така. Но може и да бъркам, припомни каква беше точно историята…

      • nname.org says:

        ето от интервю на Маричков:

        – Ще кажете ли повече за катастрофата, която сте преживял?
        – Това е много тежък момент в живота ми. Изписаха се какви ли не глупости по този повод във вестниците.

        Истината е, че аз не спазих един знак. Това е моята вина

        Не бях пил, не карах с превишена скорост и се считам за много внимателен шофьор, но… не видях този знак “СТОП”. Той беше поставен от лявата страна на пътя, вместо отдясно, в едни храсталаци, зад мантинела. Не се виждаше просто! Ние бяхме цяла колона от автомобили. Движехме се по околовръстния път Асеновград-Пловдив и точно преди кръстовището със стария път Пазарджик-Пловдив се случи това. Никой от колоната не видя този знак, но аз бях лошият късметлия, който направи удара с идващата отляво кола. По-късно разбрах, че е имало 12 катастрофи със смъртни случаи на същото място. Сега кръстовището е пълно със знаци и предупреждения за опасност. Всички храсти са изрязани. Но както обикновено у нас, не преди, а след като се случи тежък инцидент.

        – Как преживяхте всичко това?
        – Много тежко ми беше. Приеха ме в пловдивската болница със счупени ребра, травма на гръбначния стълб и удар в главата – имам белег от него, защото се забих в предното стъкло. Лекарите криеха от мен, че има загинал човек. Но аз разбрах

        и ми се прииска да сложа край на всичко

        Но спирам дотук. Не ми се говори за тези моменти от живота ми.

        – Преодоляхте ли душевната травма след толкова години?
        – Това е нещо, което никога не може да се преодолее. Преди смятах, че мога да давам оценки за всякакви неща от позицията на човек, който не е правил сериозни грешки в живота си. С тази катастрофа мисля, че Господ ми даде един сериозен урок. Да знам, че не трябва да отсъждам за поведението на другите хора, защото никой не е застрахован да направи грешка. Преди не бях много толерантен към грешките на хората. Бях по-саркастичен и жесток към тях.

        – Какви бяха последствията за вас от този инцидент?
        – Осъдиха ме на три години условно и да изплатя голямо обезщетение. На всичкото отгоре много лошо ме изиграха от застрахователното дружество “Бул Инс”, където имах застраховка “Гражданска отговорност”. Мислите, че са платили обезщетението, както са длъжни да направят? Нищо подобно! Те заведоха дело срещу другата страна и искаха да докажат, че другият човек е виновен за катастрофата.

        Аз може да съм си признал вината в съда, но те не са съгласни!!!

        Заведоха друго дело, съшито с бели конци. Уж да ме защитят. Клопката им се оказа много проста – протакаш делото 5 години, което е напълно нормално за българската съдебна система. Така потърпевшите не получиха обезщетението от застрахователя както трябваше, а платих на хората с мои, лични средства. Дори се натрупа огромна лихва, защото са минали 5 години. Тези хора все ги мисля и до днес. Те излязоха благородни. Споразумяхме се и ми опростиха част от натрупаните лихви, които бяха надвишили техния първоначален иск за обезщетение. По този повод се сещам за скорошната история с Максим Стависки. Мога да кажа само, че, въпреки че не бях пил алкохол и не карах с превишена скорост, ме осъдиха повече от него. Влизам в положението на Стависки, защото съм преживял същото нещо.

        – Други сериозни премеждия имали ли сте в живота си?
        – Не, не съм имал други операции и премеждия – освен като ми вадиха мъдреците, ако това се брои.

        • tzvet says:

          Искате равенство?
          Лесно е – стигнете неговото ниво и нека видим на какво ще приличате вие. Засега като гледам форумите са добър отдушник на незадоволителния живот…
          Справедливостта никога няма да я има нито за съдията, нито за подсъдимия. Жалко, че и в днешните “цивилизовани” времена е много по-лесно да си силен на обвинения, а не да си Човек. Поуката: Първичната мисъл е част от нас. 🙁

          • Суворов says:

            Тзвет, опитваме се да стигнем нивото му, но е трудно… да се пие толкова много и да се мачкат много хора на веднъж.

            Дееба и идиотите сте! Щом някой е известен, дай законите да не важат за него. Само защото бил постигнал нещо повече в дадена сфера.

            Я кажи в кои сфери да се опитам да постигна нещо, за да е позволено да трепя хора безнаказано? Без гейминг, че Кармегедон-а ми писна преди десетина години.

          • nname.org says:

            За Маричков или за Хамстера говориш?

            България има много шампиони, които не се убивали никого. Или и да са го направили са се разкаяли и са си понесли пълните последствия.

Leave a Reply to Светослав Трайков Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *