blood on the dance floor
Ако погледнеш ежедневието си от Космоса, сигурно доста има да се чудиш какъв го играеш под Слънцето. Ставаш сутрин, влачиш се до Работа, 8 часа извършваш (почти)безсмислени действия, ядеш нездравословна храна, прибираш се и бинго – кулминацията на деня, включваш Екрана.
Сядаш на един стол и наблюдаваш метална кутия, в която се прожектира образа на други хора, които се преструват, че извършват насилие един другиму. Актьорът Х яде бой или получават куршум и с това стават милионер. Цял живот пие за сметка на 10-минутната си изкуствена смърт. Това е Голямото Кино, а най-любимите ми филми са най-кървавите, в тях умират с вилица в окото.
Насилието на екран винаги трябва да е инсценирано, а случилото се в реалността бива цензурирано. Никога в кадър не влиза истинският вонящ труп, на истинския клушар, убит или умрял около кофата. Него го дават покрит с чаршаф, но само ако е бил национално известен.
Дали Голямата Мисия на “изкуството” е да изкорени всички форми на физическо докосване между индивидите? Постижима ли е тя, или се получава така, че детето, което не гледа телевизия, спокойно бие и яде закуската на всички останали?
