Кратка история на Третата българска държава

Реално погледнато, нещата от края на Турското робство насам са доста тъжни. За 68 години царска власт сме построили цяла държава, въпреки 5-те войни и повечето пътища и стойностни сгради са останали оттогава.

Червената армия и нейния ексклузивен дистрибутор за България – БСП ни въртят 43 години, докато докарат икономиката до колапс и народа до глад. От просперираща държава на селското стопанство ни превръщат насила в индустриална, издигат стотици заводи, които не произвеждат нищо качествено, продавахме калашници по братските режими и им давахме пари на кредит, с които да ги купят (малко като Китай-САЩ). Все пак комунистите оставиха някакъв ред, законност, и система на връзките и рушветите, която под масата преразпределя благата по някакъв по-хуманен начин. Имаше пари, но нямаше какво да се купи с тях.

Демокрацията ни завари неподготвени и вече 20 години не можем да вникнем в нея. По върховете на властта са: Бойко, Цецо, Първан, Доган…  ченгета, пионки на ДС и прочие хора с кърваво минало, успяли да яхнат Системата в своя полза: подслушват и прокуроро-рекетират конкурентите си наред. Независимите медии са надвикани от зависимите, народът не уражнява избирателното си право, а изборите са фарс, на който наказваме прегрешилите пост-фактум и ги заменяме с нова банда опортюнисти.

Икономиката надминава нивата си от 80-те години, но благата се разпределят неравномерно, често на бандитски принцип и голям процент от населението оцелява едва-едва. Тук не е Хаити, нямаше нито земетресение, нито цунами, нито холера. А дюнерите ни пазят от атентати. Политиците декларират отказ от реформи и не пипат здравната и образователната система, които функционират само на книга. Бюрокрацията е убийствено голяма и мудна. Сърдити старчета в БАН правят световна наука, актьорите в киното декламират, в болница не можеш да отидеш без “връзки”, има голям шанс да умреш висейки по коридорите, съдът раздава произволни присъди в зависимост от “качествата” на подсъдимия, по изборите се търгуват гласове.

Въртим се в спирала и пак откриваме топлата вода на демокрацията: свободно слово и свободни избори.

Животът не е толкова тежък, но го изживяваме като ужасен, уморихме се от промените. За 20 години можеше да се постигне много повече. Това е цяло едно поколение. А ние пак сме на нулата, започваме отначало, все едно сме 89-та година.