In memoriam: L’ЕUROPEO
Интересно интервю с Калина Андролова, синтезиращо много от мъката, която се лее от екраните и вестникарските будки
В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки. Има нещо сбъркано в прехода ни. В нормалния свят, за да управляваш медия, трябва да си посветил живота си на това. У нас работодателите се друсат, те са невъзпитани, разгулни и оргийни. Нямат страх от Бога. Те са новобогаташи. Ето това е проблем.
Това, което показа L’ЕUROPEO, е, че има ниша – немалка, от умни, млади и образовани хора, които се интересуват от международна политика и култура; и които не желаят животът им да бъде моден каталог със снобски каузи: коя е най-скъпата чанта, ако я имам, значи съм номер едно…
Интересно е интервюто, а и тя много точно назовава нещата, без увъртане. Дано има кой да ги чуе.
и ти имаше фенове като главна редакторка 😉
а това е много валидно за всички родни бинеси: “У нас работодателите се друсат, те са невъзпитани, разгулни и оргийни”
Свилене,
И на мен някой днес ми показа това интервю. Линкът беше директно към Култура, не разбрах, че ти си го изровил. Според мен коментарите за отношенията редактори-издатели са валидни не само и в по-общия контекст служители-работодатели, както казваш ти… Но и в елементарните ни човешки взаимоотношения, как говорим един с друг. Всичките ни конфликти биват рамкирани като “дебат за и против”, което знам, че в дадени моменти е полезно… но не може да бъде единствен начин на общуване.
Петя, мисля, че въпросът не опира да обикновена конфронтация. В голяма част от случаите говорим за съвсем различна ценностна система, цели, идеи, както и посока на действие.
Всеки избира по кой път да хване след даден сблъсък, но смущаващото е, че такива конфликти са по-скоро правило у нас, отколкото изключение.
И още – за да не бъде един конфликт рамкиран като “дебат за и против”, трябва да има желание за разчитане мотивите на другия – но и от двете страни.
много често издателите не признават авторския момент, изданията не са само за пари, хората си оставят душата там
пълни глупости, в България няма пазар за скучнотиите на L’Europeo, това списание като го чета се депресирам и защо?
щото няма цици? 🙂