Чайна, Майна

Световните икономически процеси, обяснени от идиот за идиоти

Трудно би се осъществила някоя световна криза без помощта на поне една празна комунистическа тиква. С безумните си действия хрупащите патица другари от Пекин активно допринасят за тегобите на вашингтонските глупаци.

Китай е велика страна, със собствен път на развитие. Икономическото им чудо се свежда до партийна директива и сляпо преследване на един показател – растеж на БВП. Построиха най-големия мол в света – за да стои празен с 2 магазина за играчки вътре. Строят цели градове, в които никой не живее, строят квартали, които няма да се реализират и някой ден ще трябва да се събарят, строят едно към гьотере, колкото на хартия да имат растеж и да не ги глобят отгоре от Партията. Китайците си имат имотен и борсов балон, много по-величествен от американския, въпрос на време е и в Азия да стане весело.

Великата индустрия на Китай е създадена с евтин кредит от държавните им банки и функционира под похлупак. Юанът е фиксиран към долара приблизително наполовина под реалната си стойност и така набързо китайците организират дъмпинг на всички останали икономики.

Един китаец работи прав, по 10 часа на ден, за около 300 лева месечно, а на свободен курс щеше да струва 600 и много от сметките нямаше да излизат, доста от работните места щяха да останат в първия свят или щяха да дойдат по-близо до него, например в България.

А от другата страна на водата, когато един американец остане без работа, не само неговите вноски към бюджета спират, ами започва да получава и примерно 500 долара помощи, което прави кръстословицата пред Обама значително по-трудна за решаване.

Комунистическите кратуни са я докарали дотук по познатия начин, решавайки дългосрочни проблеми с краткосрочни мерки и ситуацията е комично патова.

Китайските селяни се местят в града, не правят революции, бачкат до припадане в заводите, произвеждат боклуци, които се изнасят главно за САЩ. Заради фиксирания курс за няколко години Китай натрупа огромни резерви в долари и американски ДЦК и докато реши какво да ги прави, стана основен кредитор на Щатите. Вече имат толкова много, че не могат да ги продадат, без да сринат долара и да останат с празни ръце. Еврото е политически нестабилно, а и останалите валути също не са кой знае каква алтернатива, поради обема и естеството на обмяната.

Единственото сигурно при жълтурите е, че са силно неразбираеми за нас, абсолютно не им пука за световната икономика и са напълно непредвидими. В този смисъл могат да ни ебат майката на 15-минутно заседание на ЦК.

Китай е толкова голям и интровертен, че е нещо като отделнен свят. А нашият свят  ги интересува, колкото да откраднат някоя идея или да отидат малко на екскурзия. Техният начин да ни покажат колко са по-добри от нас е да вземат половината медали на Олимпиадата. Имат оръжие, технологии, човешки и финансов потенциал. Ако всеки китаец дойде и се изплюе в България – просто ще ни удавят 🙂 Най-лошото е, че са много сплотени, решава се нещо и огромният железен юмрук се забива веднага в точката, която е предначертана. Няма хън-мън, дебати и медиен цирк като в “демократичния” свят, това е развитият социализъм в действие.

Редовият китаец, разбира се, няма нищо и умира в мизерия. Партията не й е приоритет да се грижи за него, още една мравка в мравуняка. Въпреки всичко, той е доволен от съдбата си, защото живее заради другите и заради държавата, която обича.

Холивуд и другата пропаганда ни кара да си мислим, че всички банани зреят в Северна Америка, ама не е точно така. По-добре да сядаме да учим китайски, така поне ще разбираме какво ни нарежда Централката в Пекин.