“Пари” питат за пари
Вестник “Пари” задават много интересен и директен въпрос под всеки от материалите в сайта си. До стандартния скрипт за гласуване с 1-5 звездички набързо са изписали “Бихте ли платили за информацията”.
Конкретно за дописката за Стийв Джобс надали някой някога би дал пара, защото тази новина “гръмна” навсякъде и преразказана по еднотипен начин на още 150 сайта, съобщена е сутринта по радиото, а довечера ще бъде изчетена отново в Новините.
Информацията си има цена, но препредаването на БТА не знам да струва нещо в наши дни. Особено от кофти организиран сайт с дизайн от 1994, какъвто е техния. Попадайки там не мога да разгранича силните авторски текстове и баналните къси сводки, всичко влиза в един кюп. Ако толкова не печелите, поне махнете грозните банери, които подскачат навсякъде.
Темата за монетаризацията на умиращия печат е централна за конкурентите им от “Капитал”, които от години следят пазара и измерват скъсяващата се черга на старите медии. Тенденцията е световна и редица светила се упражняват по нея. На музикално-филмовата индустрия й пречи пиратството, на издателите на порно и игри им пречи интернета, а на всички останали им пречи Кризата.. все някой някъде се жалва и се нарежда за втори път да дои кравата.
Дори на интернет издатели им пречи интернета, понеже от банери и абонаменти се печели значително по-малко, не успяват да монополизират канала и да подстригват рекламодателите си по схемата от офлайн света. Няма универсална формула на успешното издание, но ето основните правила, които са важали винаги и правят разликата между първия “Плейбой” и “Ямбол днес”:
- да се работи качествено и открито
- да се следва вътрешно убеждение и морал
- да се работи с мерак
В крайна сметка “цената” на “папагалите” по света значително спада, повишава се търсенето на истинско знание и средствата за “производство” на информация се демократизират. Рубриката “Аз, репортера” поглъща цялата телевизия, а “Аз, журналиста” се превръща от телевизия в рубрика. Има хляб за всички, стига да могат да мислят, а не само да могат да говорят. И за говорещите не е свършил света, има много таксита за каране, хем и публиката в тях гарантирано си плаща.
наистина им е отвратителен сайта на Пари, ама поне банерите съм ги махнал с адблок
Аз съм абонирана за онлайн версията на вестника. Не че имам време да чета всичко, но по някои теми наистина няма къде да прочетеш обективно и подробно описание на дадена икономическа тема освен във в. „Пари“.
Освен това след колапса на re:tv нали масата се каеше как така не успели десните хора да си имат медия, та в един момент реших да подкрепям с абонамент медиите, които го заслужават: за момента това са само в. „Пари“ и сп. Forbes. За Капитал и Дневник не бих си дала парите, защото пък преди всичко вярвам, че медиите трябва да са не „десни“, а честни.
ти си частен случай! ако давам пари бих се абонирал за хартиеното издание. по-скоро си ги купувам от сергия, защото пощенските кутии са голям лукс при новото строителство
ако Пари имат уникално качествено съдържание, би трябвало максимално да улеснят платформата. поне да видят западните си колеги как са си направили сайтовете и тогава да питат за пари. не е голям зор и инвестиция, 10-20 бона и ще влязат в час
Да, разбира се, да се работи качествено е половината от едната от трите определящи точки за успеха на едно начинание.
Аз идвах тука предимно за сериите с гуугъл сърч търмовете, и освен това ще гласувам за Кунева. Како Сийке, Ан Райнд е фригидно еврейско чудовище.
Over and out.
Евала, много ми хареса тоя пост!
“да се работи качествено и открито
да се следва вътрешно убеждение и морал
да се работи с мерак”
Не съм съгласен, че това са основните и реални фактори за успех. Да, така пише в книгите – но от опита, който имаме и аз и ти изобщо не е вярно. Спомни си само корпорацията, където бяхме, и която правеше луди пари – дали се отнася нещо от тези трите за нея?… или за която и да е друга реална структура за правене на пари.
А да сравняваш “Плейбой” с каквото и да е – е като да сравняваш “Facebook” с каквото и да е :).