Бонус трак под държавния калпак
“Друго си е на държавна работа” казва народът и както винаги е прав. Служителят народен работи средно по 1 час на ден. Аз работя по 6 часа и вземам 3 пъти повече. По проста сметка, той е двойно по-добре заплатен от мен. Добре е да седнеш на държавната трапеза. Работодателят винаги плаща, няма къде да избяга, полага ти се огромна отпуска, работното време е от плаващо до никакво. Връзките и усилията вложени, за да получиш работата, ти се отплащат доста добре. Идеалната службичка за хора без минало и без особено бъдеще.
Поне от 10 години насам си тече далаверката с бонусите. Шефът на държавното учреждение цяла година спестява от всичко – не запълва определения щат, не купува хартия за принтерите, не плаща сметката си в енергото, докато не спрат тока – само и само в края на календарната година да има нещо останало по сметката. Тези пари се водят икономии и се разпределят по негово усмотрение – 20 бона за него, 5 бона за братовчед му, който му е заместник и още 50 бона разпределени на 100 души от служителите. За всекиго по нещо според заслугите и според количеството излизани задници. Бойко е бил достатъчно време държавен служител, знае откъде духа вятъра и “как стават работите”. Сега се прави на умряла лисица. Шепа от хората по върховете връщат, хилядите надолу си правят пас.
В крайна сметка редовите държавни служители не са много мотивирани да вършат нещо. Работят, колкото да не заспят. Истинската печалба там е да развържеш властта по алтернативен начин – чрез рекет, незаконна далаверка или съвсем законно като консултант (Цветанов), вещо лице, някаква свръзка за някого някъде по безбройните етажи на държавната машина. Тогава и за мишките идва Коледа.
Друго си е на държавната работа.
Принципно си прав, само че математиката не е единствената наука – 1 час работа срещу 6 и заплащане 2 към 1 за реално заработено време. В действителност обаче държавния служител седи 8 часа на работното си място, като през това време и да се скъса от работа пак ще получи същите пари и няма възможност да извърши допълнително някаква работа срещу заплащане. Все пак важно е колко пари си взел за период от време, а не колко труд влагаш за да изкараш фиксирана сума. Щото по тази логика ако някой ми даде 10 лева за 5 минути работа, но това ми остане за седмицата, плюя на това, че получавам 120 лв. на час 🙂
на частната работа също получаваш фиксирана сума всеки месец и колкото и да свършиш рядко има финансов стимул
другото се нарича предприемачество. сравням частна работа и държавна работа без предприемачество
Разбирам те. Моята идея е, че държавната работа не е чак такава благина, и че сравнението в поста не е достатъчно коректно 😉
доста хора я харесват, вземат 800 лева и по 6 часа на ден се сцепват от онлайн мултиплеър.
за тях цифрите на левълите са по-важни от цифрите на фиша. парите не са щастие в крайна сметка
Когато става дума за 800 лева и пуцане на мултиплеър е добре, но това по-скоро е изключението, правилото е 400 лева, плътна заетост, посредствени колеги, началници – парашутисти. Това не е място за разумен човек, а генератор на социални инвалиди. Но си прав, доста хора я харесват. Което обяснява едни други неща.
за софия за висшист 800 лева си е горе-долу стандартното
не знам къде си работил за по-малко 🙂
за генератора на инвалиди си много прав, например в пощите е точно това средата
“Друго си е на държавната работа.”
😀
Винаги съм се изумявал колко лесно слагаме етикети и поставяме хората в общ кюп.
Допреди година работих в малка община. Заплатата ми след данъци, осигуровки и прочие грабеж беше 320 лева на месец. А ме скъсваха от работа – на работното си място се заседявах не повече от час на ден. В момента работя в частна фирма за значително по-голяма сума (като чуя за коледни бонуси в общината където живея и ми става хем смешно, хем тъжно на какво са принудени да се радват хората), като за една седмица не си давам толкова зор, колкото преди за половин ден (не преувеличавам). Доста от колегите преди също не се спираха и то за същите пари. Жалкото беше, че в повечето случаи ползата от усилията ни беше съмнителна. Правя това сравнение, за да посоча, че за да се сравняват по-обективно нещата би трябвало да се взима предвид и производителността, но с нашата странна ценностна система това някак си винаги остава на заден план.