По следите на изгубената публичност

Промяната в медиите доведе и до промяна в обществото. Вече я няма удобната хомогенна смес от полуистини, които да се тиражират навсякъде и да се приемат за достоверен факт.

Чичото, който гледа само Алфа, и момчето, което чете само Фейсбук, може да са съседи в блока, но населяват две отделни реалности. За единия Волен се е скрил под масата, а за другия г-н Сидеров достойно е отхвърлил нападението на османските орди.

Фрагментацията води до Анархия, с която, уви, трябва да се научим да живеем. Защото сами си я направихме с тия интернети и щуротии.

При Бай Тошо имаше 3 вестника, в тях пишеше буквално едно и също и народът “маршируваше” уверено във “вярната” посока, строго зададена от идеологическата линия. Безброй празни приказки и Системата рухна от глад и мизерия.

Днешната организация на обществото е по-гъвкава и демократична, но не позволява общи правила да бъдат налагани над народонаселението като цяло. Всяка една група трябва самостоятелно да извърви пътя до необходимост от законност и ред. Например на голфаджиите трябва да им дойде акъла и да спрат да се молят за евтин бензин, с който да хвърчат с по 200. Защото зад завоя може да има бавна каруца и директно конят и циганите стават на кайма, можеш да ги събираш от асфалта и да ги пълниш на суджуци…

Другарю-гражданино, за добро или за лошо вече сам управляваш съдбата си. И ако не отделяш необходимото време, ще бъдеш обруган и ограбен финансово.

Добре дошъл в един нов свят, в който политиците са все по-смешни, а лидерите са все повече, но никой от тях не може да те накара на нищо, освен ако сам не решиш да се вслушаш в него.